1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Интервю с почетния консул на България в германската провинция Райнланд-Пфалц

Александър Андреев разговаря с Юрген Вилберт, почетен консул на България в провинция Райнланд-Пфалц. Той е председател на Германската занаятчийска камара – една от най-мощните организации на германските работодатели.

default

През този месец Вилберт беше домакин на една среща между български и германски юристи, на която стана дума и за правната уредба на занаятите.

Българският почетен консул беше горд, че елитът на юристите от провинция Райнланд-Пфалц е проявил интерес към събитието в българското дипломатическо бюро в Бон:

„На първо място – министърът на правосъдието д-р Бамбергер, който вече е посещавал няколко пъти България. Тук е още председателят на Конституционният съд и председател на Върховния административен съд д-р Майер, председателят на Върховния провинциален съд Барц, Главният прокурор Вайзе.

Такова нещо не се случва всеки ден.”

Юрген Вилберт е подготвил сборник за нормативната уредба на занаятите в страните от Югоизточна Европа, вкюлчително и в България. Като председател на Занаятчийската камара той често пъти се сблъсква с различна интерпретация на тази материя:

„Германското право предвижда относително доста строги предписания за квалификацията на занаятчиите. Философията е, че обществото трябва да бъде предпазвано от хора, които нямат нужната квалификация, че

не бива случайността да решава кой какви отговорности носи.

Това не важи за всички професии, но за повечето е в сила. Особено при тежките и опасни занаяти като електротехниката, електроинсталациите, в строителството и в хранителния бранш, е нужна регулация. В англосаксонските страни е друго. Там се залага на оптимизация на самите предприятия – всичко друго щял да регулира пазарът, казват те. Живеем в една Европа, която все повече се обединява, така че ще трябва да търсим някакъв компромис. В бъдеще навярно занаятите ще бъдат уредени с някаква междинна форма между нашите строги изисквания и англосаксонската пазарна философия. Смятам обаче, че за Балканските страни, където средното съсловие е доминиращо, и в бъдеще трябва да се залага на добрата квалификация на занаятчиите – това, впрочем, е

историческа традиция при балканските занаятчии.”

На немски понятието „занаяти” обхваща много по-широк спектър дейност. Затова и Занаятчийската камара, начело на която е Вилберт, е сред най-големите организации на работодателите. Занаят в Германия са всички професии, в които се прилага ръчен труд. Затова и често пъти се стита до надоразумения с чуждестранни партньори. Юрген Вилберт пояснява:

„Трудно е немският термин „занаят”, ръчен труд, да се преведе дори на английски. Нашите занаяти са нещо средно между малки и средни предприятия в англосаксонската традиция. За българите пък като се каже занаят, се разбира нещо много по-традиционно – керамика, златарство, дърводелство, може би пекарство. При нас понятието е много по-широко, днес в сектора на занаятите в Германия влизат дори компютърно управлявани производства.”