1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Интервю с политолога Щефан Апелиус

Книгата му „България- Далечният изток на Европа” беше представена тази седмица в българския културен институт в Берлин.

Д-р Щефан Апелиус e преподавател по политология в университет Олденбург. Бил е в София като представител на Германската служба за академичен обмен. След едногодишния си престой там в продължение на три години се връща непрекъснато в страната, за да събира информация за книгата си «България.Далечният изток на Европа», издадена на немски от реномираното издателство «Бувиер». В над 300 страници Щефан Апелиус запознава германския читател с историята на България след Освобождението до наши дни. Разговорът ми с него започна с въпрос за провокиращото заглавие. Защо Далечен Изток? Дали това не води до погрешни асоциации у германския читател?

Знаете ли, едно заглавие би трябвало да бъде малко провокиращо, да предизвиква любопитство. Мисля,че България наистина е като мост между Европа и Ориента. Това е доста привлекателна и интесерна позиция. Така че няма да е грешно, ако кажем, че страната е врата в посока Далечния изток.

Част от съдържанието на книгата Ви ще провокира и много българи, ако тя бъде преведена. Българските историци, например, говорят за революционни действия на македонските войводи, а вие пише за терористични нападения на банди. Не се ли страхувате, че така ще засегнете някои чувствителни места в българското национално съзнание?

Това е доста сложен въпрос. Първо трябва да кажа, че българите по принцип са много чувствителни, а що се отнася до тяхната история, по-добре е, да не се занимаваш с нея, ако си чужденец. Попитате ли българите, те ще ви кажат, че ако може, най-добре ще е чужденците да не се занимават с тяхната история. Аз лично смятам, че погледът отвън е важен. Целта на книгата ми бе да приближат германците до България, да ги накарам да се заинтересуват от тази страна. Тази книга не е предназначена за българските читатели и аз използват огромно количество източници....

....Които обаче са само германски. Защо не се докосвате до българските?

Защото от опит знам, че в самата България е изключително трудно ДА ПОЛУЧИШ СЕРИОЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА българската история. Причината е в това, че в продължение на десетилетия различните диктаторски режими са прочиствали архивите от неудобните им документи.

И все пак по този начин Вие оспорвате и сериозността на българската историческа наука?

Трябва да ви кажа, че съм отчасти шокиран по повод на българските историци и онова, което беше публикувано през последните години след промените. Качеството на проучванията е средно ниво. Много неща в историческите изследвания, та дори и в самата лексика са написани от хора, които говорят като във времето на народната република. Направо ми се изправят косите! Когато чета такива неща и виждам, че по политически причини някои имена не се споменават, то тогава трябва да Ви кажа, предпочитам да се запозная с оригинални български източници на информация, които не са коментирани през призмата на цензурата. А що се отнася до германския архив, в него има стотици хиляди български документи на български или в превод, които все още не са проучени. Освен това те не са филтрирани по политически причини, както се е случвало в България?

Да не би да искате да кажете, че това се случва и сега в България?

Разбира се, че това все още се случва в България. Винаги, когато съм се опитвал да получа най-обикновени информации, ми се казваше: „Ах, ама те точно сега не са тук, те са дадени за обработка”. Това се отнася най-вече за документите, отнасящи се за времето на комунизма. Дори и в някои от библиотеките, според мен, е имало чистки.

Да се върнем към чувствителните за масата българи исторически моменти. В книгата описвате спасяването на българските евреи, но и това, че българите са си затваряли очите пред преминаващите през София вагони с евреи от така наречените „нови български области”. Вие пишете: спасяването на евреите през Втората световна война не е в резултат на това, че българите са имунизирани срещу антисемитизъм. Твърдите ли с това, че българите са антисемитски настроени?

Не, аз не ги подозирам в антисемитизъм. Само че аз не бих ги заподозрял и в обратното.Не бих казал ,че те са героичен народ, който се е опълчил срещу нацистите и са направили всичко възможно за спасяването на евреите. Искам да кажа, че в миналото тази история беше доста преувеличена. Това критикувам. Иначе подчертавам, че хора като Димитър Пешев, впрочем и Методи Попов, някогашен посланик в Берлин, трябва да станат известни на германската публика, че тези хора трябва да станат пример за младите хора в самата България.

Като говорим за „примери за подражание”, в книгата ви има една глава, която се нарича „Страната се нуждае от нови герои”. Заглавието е иронично, защото се имат предвид „героите на новото време”. Сред тях включвате и сегашният кмет на София Бойко Борисов. Защо оценявате толкова високо шансовете му да стане премиер?

Има много влиятелни кръгове от икономиката, които го подкрепят. Той има изключително силно желание за власт. Освен това той внушителната подкрепа на влиятелни български медии и в книгата си аз описвам театъра, който се разиграва от години в България, навсякъде, където се появява красивият генерал. Като прибавим и оттегчеността на българите от утвърдените вече партии, трябва да признаем: този Борисов има добри шансове да успее на базата на един чист популизъм.

Нямате високо мнение за българските медии?

Не мисля, че може да се направи такова обобщение. Проблемът е в това, че зад медиите в България стоят бизнесмени, които преследват точно определени интереси. Проблематично според мен е и това, че германската медийна групировка ВАЦ, която притежава толкова много вестници в България, отказва да се грижи за това, което се публикува в тях и се интересува само от това, да прибере печалбите си.

В книгата си не спестявате неприятни теми като мафия, корупция, злоупотреба с властта. Завършвате обаче оптимистично: има надежда за бъдещето. Откъде идва този оптимизъм?

Мисля, че онова, което тепърва ще се случва след присъединяването на страната към ЕС ще бъде свързано с много трудности за българите.Все пак храня големи надежди за това, че страната ще дръпне напред. Много съм радостен за приемането й в ЕС, защото има толкова много интелигентни млади хора, така че рано или късно старите структури и властови мрежи ще бъдат окончателно премахнати. Аз лично съм дълбоко впечатлен от контактите си с българи и най-вече от студентите там, от тяхната жажда за знания, която е много по-силно изразена от онова, което виждам у студентите си тук в Германия. В това според мен е големият капитал на България.