1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Интервю с немския поет Волф Бийрман

Под надслов “За доброто, което се съдържа в злото” католическият седмичник “Райнишер Меркур”, излизащ в Дюселдорф, помества обширно интервю с някогашния дисидент номер едно на бившата ГДР, поета с китара Волф Бийрман. В днешния ни преглед на седмичния печат ви предлагаме откъс от този любопитен разговор с бившия комунист Бийрман, изгонен в края на 1976 год. от ГДР. Интервюто започва с въпроса за критиката,

Бийрман малко преди да бъде лишен от гражданството на ГДР след легендарния му концерн в Кьолн през декември 1976 год.

Бийрман малко преди да бъде лишен от гражданството на ГДР след легендарния му концерн в Кьолн през декември 1976 год.

�тправена от председателя на германските социалдемократи Франц Мюнтеферинг към капитализма:

“Настоящият дебат за капитализма се води с метафори от Вехтия завет”. Сравнението, което направи Франц Мюнтеферинг за капиталистите като скакалци, е ли то още в духа на времето ни?”

“Една метафора няма защо да бъде в духа на времето, достатъчно е да е вярна – както в преносния така и в прекия смисъл. /.../ Ако Мюнтеферинг не е достатъчно запознат с Библията, би трябвало да си измисли други сравнения. Защото Божията напаст скакалците са наказание от Бога за терористичния диктаторски режим на египетския фараон, експлоатирал евреите като роби и пречил им да напуснат страната. Казано на жаргона на ГДР: “да станат предатели на родината”.

“Сравнението на Мюнтеферинг бе взето на въоръжение най-вече от синдикатите. Те излишни ли са в днешния ни свят или може би даже вредни?”

“В Библията се казва “Всяко нещо с времето си””

“Следователно вие вярвате, че икономическата и социалната ситуация трябва да се оценява значително по-позитивно отколкото я оценяват Мюнтеферинг и синдикатите?”

“Моята критика е към съдържателната страна на метафората със скакалците. Работата е там, че страната ни не се опосква от скакалците-капиталисти. Точно обратното: благодарение на глобализацията човечеството се сраства в общност. Първата стъпка в тази посока е Европейската общност, неотдавна разширена на изток. Именно новите страни-членки доставят евтината работна ръка, примамваща капитала, караща фирмите от Запада, да експандират в Чехия или Румъния. За онези, които заради това губят работните си места тук, това естествено е катастрофа.”

“Не е ли тази гледна точка наивна? Та нали в края на крайщата глобализацията не е благотворително мероприятие. Извличащите големи печалби са големите концерни, печелещи за сметка на работниците си.”

“Не, предприятията могат да бъдат предприятия само тогава, когато постигат печалба, иначе би трябвало пак да въведем плановото стопанство на ГДР, а то, както знаем, не функционираше особено добре. Предприятията пряавят печалби там, където могат да правят печалби. Това е “принципът на Мефистофел”, който намираме за така привлекателен в литературата, в Гьотевия “Фауст”. Когато четем написаното там: “Аз част съм от онази сила, която иска злото все, но винаги добро създава”, се смеем под мустак. Ако нещата стават “наистински”, както казват децата ми, сме шокирани. Естествено капиталистите искат привидно злото, т.е. да постигат печалба. И какво правят после с нея? Погрижват се, благосъстоянието между най-бедните и най-чогатите страни да бъде преразпределено. И както може би вече се досещате, това не радва особено губещите в случая, а само онези, които печелят нещо в случая.”

“Трябва ли да се сбогуваме с лявата утопия, съществува ли още класовата борба?”

“Както знаете, аз съм роден на този свят като комунист. Яйцето не може да си избира гнездото, в което бива измътено. Исках да изграждам комунизма, безкласовото общество, социална идилия без обществени противоречия, без експлоатация от човек на човека. И бях истински готов да окажа тази малка услуга на майка ми и на баба ми Мойме и да спася човечеството чрез комунизма. Затова и на 16 годишна възраст отидох да живея в ГДР.”

“Защо експериментът “комунизъм” се провали там?”

“Не, защото, както си мислех още навремето в ГДР, хората са твърде лоши или всяко човешко дело е твърде несъвършено, или защото идеалите в реалния живот не могат да се осаществяват дотолкова идеално. Всичко това нямаше да ме възпре да бъда комунист. Та нали християните също имат идеал, към който се придържат въпреки инквизицията. Ала разликата е, че християните обещават рая на небето, където не може да се провери особено точно и откъдето рядко някой се завръща, за да информира, как е там. Комунистите са по-наивни. Те обещават царството Божие на земята. С тази детинска вяра бях възпитан. По-късно обаче започнах да се досещам, че този път към рая е пътят към ада: по него станахме световни шампиони по масовите убийства. В тоталитарния режим, за по-просто наричан “сталинизъм”, цари четирикратната експлоатация, ширят се по-наглите лъжи и процъфтява вонящото двуличие.”