1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Интервю с европейския депутат Александър фон Ламбсдорф

Александър фон Ламбсдорф относно ролята на ЕС при освобождаването на медиците от Либия.

default

Александър фон Ламбсдорф

Александър фон Ламбсдорф е член на германската Свободна демократическа партия. Завършва нова европейска история, търговия и финанси в Джорджтаун. Работил е за консултантската компания "Макинсли", в Европейската комисия, в либералната фондация "Фридрих Науман". През 1995 г. постъпва в дипломатическата школа в Германия, а две години по-късно в Министерството на външните работи като ръководител на бюрото на министър Клаус Кинкел в Бундестага. От 2004 г. е депутат в Европейския парламент, където членува в комисията за вътрешен пазар и защита на потребителите. Резервен член е и на комисията по външна политика и подкомисията по сигурност и отбрана.

Г-н Ламбсдорф смятате ли, че Либия изнуди Европа по въпроса с освобождаването на българските медицински сестри и лекаря?

Случаят е на границата на етичните норми, затова не е лесно да се отговори на този въпрос. Беше ясно, че трябваше да се говори с Либия по някакъв начин, за да могат да бъда освободени медицинските сестри и лекарят. Разбира се този факт не ни радва, но това беше неизбежно. Ето защо не вярвам, че Европа се остави да бъде изнудена. Смятам по-скоро, че Франция със закъснелите си и прибързани реакции остави впечатлението, че сме били изнудени. Особено след като стана ясно, че на Либия ще се доставят оръжия и че там ще се строи ядрен реактор. Смятам, че това беше неподходящо. Като цяло одобрявам поведението на европейските институции.

Чия е заслугата за освобождаването на медиците според Вас? На ЕС или на Никола Саркози?

Това определено е заслуга на ЕС. Аз се срещнах с близките на медицинските сестри в Страсбург. Цареше единодушие по въпроса, че заслугата за освобождаването на медиците е на ЕК, на Съвета и на Федералния външен министър Щайнмайер, които умело водеха преговорите от страна на ЕС. С подобно впечатление останахме и ние в Парламента. Това, което френският президент Никола Саркози направи накрая, може и да е помогнало. Не мога да преценя дискретния аспект на заключителната фаза на преговорите, но на мен случаят ми прилича на шоу и на един вид изкуствен, да кажем, задъхан спектакъл, с който Саркози се опита да си припише успехите, които всъщност принадлежат на ЕС.

Малко преди освобождаването на медиците представител на фондацията Бертелсман се застъпи за приемането на ясна стратегия на действие от страна на ЕС в подобни кризисни ситуации. Как според Вас трябва да се водят преговори със страни, в които има диктаторски режими?

Това винаги е труден за решаване въпрос в сферата на външната политика. Ако се придържаме сто процентово към моралните стойности на ЕС, тогава не трябва въобще да водим разговори с дадени страни, камо ли да правим с тях сделки ли други политически уговорки. В реалния свят обаче нещата са по различни. Има и такива страни като Либия. Ние трябва да контактуваме с тях. Водим разговори с Иран, водим разговори и със Северна Корея. Аз смятам, че това е правилно и е важно. Отначало трябва съвсем ясно да се представи собствената гледна точка, собствените морални ценности, а това са човешките права, свободата и демокрацията. Трябва да се заеме ясна позиция в съгласие с тези ценности. Разбира се тясно и стратегическо партньорство с подобни страни не е възможно, за това все пак е необходима обща ценностна система.

Как ще изглежда бъдещето на европейско-либийските отношения?

След края на този дълъг и ужасяващ епизод, с 8 години затвор за българските медицински сестри и лекаря, след като приключ юридическата преработка на случая и ако Либия е готова да се развива в посока на демокрация и толерантност, тогава трябва да сме открити за по-тесни отношения. Ако Либия остане това, което е в момента, а именно диктатура, ще продължим да се отнасяме към нея дистанцирано, както сме го правели досега.