1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Интервю с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген

Г- н Ферхойген , ЕС започва новата година в състояние на дълбока криза . След провала на проектоконституцията, цари безпътица. Доколко имате впечатление, че страните, поради чията безкомпромисност се провали проекта, са се осъзнали? Да вземем за пример Полша. Демонстрира ли пред вас Варшава съзнанието, че начинът, по който се държи, не е най- блестящия за една нова страна-членка?

Ферхойген:
Мога да кажа само, че ситуацията малко се успокои, след като пристанаха някои отчасти доста остри реторики. Но субстанциално в момента не виждам изобщо никакво движение по въпроса. Не съм прекалено оптимистично настроен по отношение на бързо сближаване на позициите по същество, ако това изобщо е възможно. Основните фактори, които доведоха до кризата , са непроменени: от една страна - вътрешнополитическата ситуация в Полша, която не дава на правителството почти никаква възможност за промяна на позициите по този въпос, а от друга страна - необходимостта, на Европа на 25-те да се придаде форма, която да гарантира, че и в бъдещи трудни ситуации ние ще останем дееспособни, както и че взетите решения ще отговарят поне на изискването за минимум демократичност.

Въпр.: След провала с конституцията - в полезрението попадат отново концепциите за "европейското ядро" и "Европа на различните скорости". Как би могло да изглежда това европейско ядро, без това да означава край на ЕС?

Ферхойген:
Може би е малко рано за разработването на конкретни модели. А за да се избегнат недоразумения, тук е редно съвсем ясно да се каже: предпочитаният път на европейската интеграция - нека кажем - царският път на европейската интеграция - е общият напредък, съвместните действия на всички, макар и това да става малко по-бавно. Аз винаги бих предпочел бавния напредък на всички пред бързия напредък на малцина. Възниква въпросът: дали обаче в бъдеще изобщо ще е възможен напредък, или е реално да се попадне в ситуация, в която интеграционният процес ще започне да тъпче на място? Подобна ситуация е възможна - аз споделям това мнение. За това е нужна подготовка. Едва когато установим, че Европа на 25, 27 или повече страни-членки действително изпадне в застой по отношение на задълбочаването на интеграцията, едва тогава ще е нужно да се заниваме с въпроса, дали може да бъде създаден гравитационен център в рамките на същата система. Гравитационен център означава, че в сферата на привличането му ще се окажат онези страни, които не са били членове на общността от самото начало.

Въпр.: Не е ли редно, въпросът за източното разширяване да бъде дискутиран съвсем наново след като през месец май първият кръг от това разширяване достигне своята кулминационна точка с приема на десет нови страни? Не е ли редно по-нататък да се концентрираме над задълбочаването на интеграцията в ЕС, без отново да се обещава на нови страни членството в общността?

Ферхойген:
Аз предупреждавам отново да не започваме напълно безплодната дискусия, кое е редно да се направи първо - задълбочаването на интеграцията или разширяването на общността. Видя се, че подобна дискусия не води до никъде и че вероятно няма друг път, освен едновременно да се преследват и двете големи задачи. Т.е. от една страна е нужно мирно и с консенсус така да променяме политическата география на Европа, че мирът, стабилността и благосъстоянието да бъдат гарантирани за все по-голяма част от европейския континент. От друга страна - това по същество е възможно само благодарение на задълбочаваща се интеграция, особено с оглед на новите предизикателства на 21-ия век - не само в икономическата сфера, но и в екологичната и сферата на сигурността. Разгледаме ли конкретно въпросът за източното разширяване, аз поне винаги съвсем ясно съм заявявал, че големият процес на източното разширяване, в който се намираме в момента, и който ще завърши едва когато и България и Румъния се присъединят - вероятно през 2007 година - едва след това следва да стане обект на анализ - как е протекъл целият процес, до какви резултатите е довел. Грешно би било веднага след това да започваме следващата вълна на разширяване. В този контекст е и въпросът за членството на Турция . Той трябва да бъде решен в края на тази година. Турция има вече съответни обещания. Решението няма да бъде, дали Турция да се присъединява към ЕС - това недоразумение от време на време се наблюдава в Германия - решено трябва да бъде, дали да започнат преговори за присъединяване с Турция. Тук е и въпросът за балканските държави, които поне в средносрочен план имат перспектива за присъединяване. За всички останали обаче аз заявявам съвсем ясно: Темата за разширяването и присъединяването не стои на дневен ред. За всички останали страни ние в момента разработваме съвсем нова политика на европейско съседство, която предвижда най-тясно сътрудничество с нашите съседи на Изток и на Юг, т.е. включително и средиземноморските страни - но не и перспективата за членство в ЕС.