1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Интервю с декана на катедра “Славистика” във Фрайбургския университет

От тази година в университета в германския град Фрайбург може да се учи и български език и литература. Към катедра “Славистика” е разкрит нов лекторат - по български език, литература и култура, в който към момента се обучават около 15 студенти. Докато в много германски университети напоследък се забелязва тенденция към свиване на обучението по славянски езици и литература, в университета “Алберт Лудвиг”

Университетът Алберт Лудвиг

Университетът "Алберт Лудвиг"

�ъв Фрайбург това е точно обратното. Това е поводът да потърсим за разговор деканката на филологическия факултет и завеждаща катедра “Славистика” в университета проф. Елизабет Шуре. Въпросите към нея зададе Емилиян Лилов:

Проф. Шуре: “Смятам, че славистиката има следния проблем – тя трябва да избира между много езици. Просто твърде много са славянските езици и култури, и не е възможно в рамките на една катедра да бъдат обхванати цялата специфика и цялото разнообразие на националните езици и култури. Ние във Фрайбург сме малка катедра, но се опитваме да поддържаме това многообразие. Подобно на останалите славянски катедри в Германия и при нас руската филология е в центъра, около който се предлагат и други езици и култури. За това има не само исторически причини, но и други аргументи – руският е най-разпространеният сред славянските езици, голяма част от допълнителната литература е на руски език. Последното означава, че много студенти са принудени да учат руски език поне един семестър, и след това да продължат по избраната специалност напр. български или полски. И още една разлика с други висши учебни заведения – във Фрайбург предлагаме специалност българистика с акцент върху старобългарския език и култура, респективно – старите славянски езици и култури. Оттук се обуславят и близките ни контакти с български специалисти и по-тясната работа с ръкописи, и в това отношение нашата катедра е нещо като своеобразен център за тази научна дейност.”

Въпрос: Как обаче се обяснява това, че далеч по-големи университети в Германия нямат обособени български лекторати, докато във Фрайбург предлагате на младите хора обучение по специалността българистика?

Проф. Шуре: “В известен смисъл нещата са взаимносвързани. Ние се опитваме да направим така, че добите контакти, които имаме с български изследователи, да бъдат отворени и за нашите студенти, т.е. те да могат да използват тази възможност. Независимо, че принадлежим към по-малките катедри, ние винаги сме се стремели да предлагаме обучение по български език, литература и култура. В продължение на години това ставаше чрез лекции на един заслужил хоноруван преподавател, който миналата година почина. От този зимен семестър получихме подкрепа от българското просветно министерство и успяхме да обособим Лекторат по български език, литература и култура, за който от България беше изпратена преподавателката Румяна Конева. За нас това е голям подарък, който прави възможно сега да разширим обучението по български език и култура. Това означава, че днес в направлението българистика предлагаме на студенти повече отколкото досега, и ще продължим да го разширяваме. През октомври напр. планираме едно пътуване до България на студентите по българистика, и се надяваме, че то ще засили интереса към българската специалност, защото всички студенти-слависти при нас изучават славянска култура, т.е. има създадени предпоставки за интерес към българския и сред студентите от други славянски специалности.”

Въпрос: Кои са основните аргументи за избор на славянска специалност, и може ли да се каже, че разширяването на ЕС и със страни от Източна Европа същи е сред факторите, засилващи интереса към такова следване?

Проф. Шуре: “Мисля, че източното разширяване е импулс, но по време на “перестройката “ на Горбачов имахме още по-силно изразен интерес. Вероятно тогава своето значение оказа и еуфорията. Днес също наблюдаваме сериозен интерес към славянските езици, литература и култура. Този интерес обаче сега е построен по друг начин, т.е. студентите ни днес много се различават от тези от преди 10-15 години. Имам предвид, че по-голямата част, или около 70 % от всички студенти славянски специалности, днес идват от славянски страни – Русия, Украйна или България напр. Други са деца или внуци на емигранти, т.е. такива, които имат личен интерес да научат повече за езика и култура на своите родители. В основни линии това е основната група от студенти. Аргументите на останалите вероятно трябва да потърсим в областта на икономическите и търговските отношения.”

Въпрос: Какви са перспективите за работа, кои са областите на приложение на знанията на студентите-слависти след края на тяхното следване?

Проф. Шуре: “Имаме много широк спектър на професии. Вземете напр. сегашният държавен министър в германското външно министерство Гернот Ерлер, който е славист. Има много хора, завършили славянски специалности, които работят в дипломатическите служби, в сферата на науката, много наши абсолвенти стават преподаватели в училищата, а други попадат в корпоративния сектор. Така напр. ние имаме договор с една места фирма, която работи с Русия, и която приема на практикуващи студенти, някои от които след това спечелват и назначения. Да не забравяме дейността в различните издателства или в публицистиката, където също попадат много завършващи обучението си слависти. Към това ще добавя и неправителствения сектор и преводите. Казано накратко – има много професии, между които студентите могат да избират”

Въпрос: Накрая, проф. Шуре, вярно ли е, или е грешно да кажем, че като цяло интересът към следването на славянски езици намалява в германските университети?

Проф. Шуре: “И едното и другото. Вярно е, че интересът отслабва, ако погледне на въпроса от политическо-икономическата му страна. Това лесно се доказва, тъй като през последните години бяха закрити много славянски катедри и институти. Последният пример за това е закриването на катедрата по славистика в университета в Марбург, което е скандално, ако вземем предвид дългите традиции на този университет в преподаването на славянски езици. Използван подход е и обединяването на подлежащите на закриване лекторати с други структури.

Вярно е обаче и другото – че славянските специалности не са със затихваща функция, напр. ако вземем интереса сред студентите. Той не само не намалява, но дори се увеличава напоследък въпреки по-неблагоприятните условия, настъпили след въвеждането на платеното следване. Ще следим, как ще се развиват нещата занапред, но засега интересът към следването славянска филология се запазва висок.”