1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Интервю с Бенита Фереро-Валднер, еврокомисар за външната политика

default

Г-жо Фереро-Валднер, мнозина се опасяват, че ЕС се разраства безкрайно. Има ли всъщност естествена географска граница за ЕС? Има ли критична точка на разширяването?

Мисля, че на границите трябва да се гледа от различни ъгли. Разбира се, може да кажем, важна е само географската граница. Ако се вгледате в процесите,обаче, ще видите, че от голямо значение са и политическият, и икономическият аспект, но и въпросът за ценностите. Като си помислим, колко бавно се отваряха границите в резултат на политическото развитие, трябва да кажем, че не можем да дадем еднозначен отговор на този въпрос. Най-важното е, границите да престанат да разделят. Успоредно с това те трябва да консолидират нашия ЕС. Намираме се до известна степен в една мисловна криза, но аз вярвам, че всяка криза е и шанс. Този шанс трябва да бъде използван и ние го правим под формата на рефлексии с въпросите: ”Как да излезем оттук? ”Как да продължим напред?”.

Успоредно с политиката си на разширяване, Европейският съюз е провеждал винаги и политика на добросъседски отношения. Преди време Гюнтер Ферхойген нарече това ”обръч от приятели”. Какво конкретно се разбира под това определение?

Това е в отговор на желанието на всички съседи на разширения Европейски съюз, да се изгради специфично партньорство с тях, да се доближат те в по-голяма степен до него. Има цяла поредица от възможности за работа с тези страни. Става дума за политика, която води до повече благоденствие, за политика на сигурност, за политика на взаимното сближаване на гражданските общества. Мисля, че тази политика е значима и заради това,защото така ние можем да пренесем нашите ценности все повече и повече към тези страни. Това означава, че хората от страни като Украйна, например, имат възможност да участват във все по-голяма степен в нашия вътрешен пазар. Опитваме се да тласкаме това напред заедно с тях под формата на планове за действие, приети и от двете страни. Как могат да се увеличат инвестициите? Как да се съдздаде енергийна политика? Това, впрочем важи не само за Украйна, но и за Молдова, а и за държавите от целия регион на южното Средиземноморие, които също получиха предложение да политика на добросъседски отношения.

Износът на демокрация, под което се разбира помощ за изграждане на гражданско общество, е важен елемент в отношенията с Близкия изток, но и с балканските държави. Това обаче се отнася с пълна сила и за последната диктатура в Европа – тази на Лукашенко в Беларус. Какво прави Европейският съюз в това отношение и каква помощ се оказва на опозицията в тази страна?

Ние, естествено, сме много притеснени от това, което се случва в Беларус и в каква посока би могло да се развие то. Това важи най-вече за човешките права, гражданското общество. В това отношение има голяма изостаналост. Сега там започва предизборна кампания заради президентските избори и ние се опасяваме, че хората в Беларус дори и не са информирани, както трябва, т.е. те не разполагат с най-обикновените медийни информации, които ние четем всеки ден, за да си съставим сами мнение. Ето защо според мен е важно, с помощта на медиите да проведем така да се каже процес на осъзнаване на ситуацията в Беларус. Хората трябва да знаят, какво става в тази страна. Много по-лесно след това се вземат решения. И второ, хората трябва да имат възможност за образование. Знам, например, че много важен университет в Минск трябваше да бъде затворен. Ще се опитаме да дадем възможност на студентите там да продължат образованието си в университет във Вилнюс. Мисля, че гражданското общество трябва да получи шанс и също както другаде като например Украйна и Молдова, тези страни гледат естествено към Европа.