Интервю в германското списание “Щерн” със Снежана Димитрова | Новини и анализи от България | DW | 03.08.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Интервю в германското списание “Щерн” със Снежана Димитрова

В интевю за списание “Щерн” Снежана Димитрова разказва за условията на живот, за изтезанията и отчаянието, за съжителството с останалите петима медици по време на деветте години в либийския затвор.

default

Българските медицински сестри Валя Черевняшка, Нася Ненова, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж при пристигането им в София

През последните девет години Снежана Димитрова живее далеч от семейството си, в килия на либийски затвор. Три пъти е осъждана на смърт в Либия. Това е цената, която българската медицинска сестра в последствие заплаща, защото отива да работи там. Снежана Димитрова заминава през 1998 година за северно-африканската държава. Животът в България по това време не е лек, разказва тя пред “Щерн”. Като медицинска сестра не взима голяма заплата, няколко долара месечно. Ето защо кандидатства чрез посредническа фирма за работа в Либия, където заплащането е много по-високо от това в България - 250 долара. Тя иска да помогне по този начин на семейството си, разказва Снежана Димитрова в интервюто за "Щерн". Мъжът й бил там преди 20 години като строителен работник и останал с добри впечатления. Снежана Димитрова заминава, а децата й и съпругът й остават в България.

Първото впечатление на Снежана Димитрова от болницата в Бенгази е добро. Сградата и оборудването са в добро състояние, но е мръсно и нехигиенично, разказва тя. Няма дори сапун на умивалниците. Ето защо българските медицински сестри винаги носят сапун и носни кърпички в джобовете на престилките си. Снежана Димитрова работи в спешното оделение на болницата, където извършва обикновенна санитарска работа: мери температурата на болните или им дава лекарствата, се посочва по-нататък в интервюто в Щерн. Отначало Снежана Димитрова не познава лично останалите четири медицински сестри, които биват арестувани заедно с нея. Тя пристига след тях в Бенгази. Запознава се по-късно с тях, в либийския затвор и то не веднага, разказва Снежана Димитрова пред "Щерн". Отначало не им е позволено да остават заедно и да говорят една с друга.

Снежана Димитрова разказва пред "Щерн", че никога не е вярвала, че смъртната присъда ще бъде изпълнена. По-скоро мислела за българската поговорка, внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Ето защо тя се опитва да не мисли за смъртта.

Либийски съдилища осъждат Снежана Димитрова три пъти на смърт, защото две от другите четири медицински сестри подписват или сами написват признания, в които има обвинения и срещу Снежана Димитрова. Те написват името й, въпреки че не я познават, се посочва в интервюто на "Щерн". Снежана Димитрова вярва, че и другите са били изтезавани, но я озадачава фактът, че след изтезанията са били в състояние да напишат собственоръчно признание. Тя самата посочва, че не е могла да пише след изтезания. Но и не е набеждавала никого, разказва Снежана Димитрова по нататък в интервюто. “Аз успях да премина през този ад, без да наклеветя някого.” Според нея “най-лошото беше, че никоя от жените не се извини за написаните признания.”

Жените често дискутират разгорещено по въпроса. Дори палестинският лекар пише в признание срещу нея, се посочва по нататък в интервюто. Когато се срещат, той се извинява. Казва, че са го заплашили - ще доведат четирите му сестри и ще ги изнасилят пред очите му.

По повод искането на родителите на заразените със СПИН деца, медиците да бъдат върнати в либийски заатвор, Снежана Димитрова казва в интервюто пред "Щерн": “Ние сме невинни. Експерти в областта на СПИН-а доказаха отдавна, че вирусът се е разпространил преди пристигането ни в Бенгази. Бих посъветвала родителите, да се грижат по-скоро за децата си. Те са болни и се нуждаят от родителите си. Нищо няма да помогне, ако бъдем върнати в затвора. Не чувствам огорчение към Либия. Може би това ми помогна да оцелея.”