1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Интеграцията на ромите в България

Справя ли се българското правителство с проблема за интеграцията на ромите? Германският всекидневник “ТАЦ” публикува в онлайн-изданието си от 16 май материал на тази тема.

Колата едва пълзи по разкаляния от дъжда път. Шофьорът се опитва да заобиколи поредната огромна локва, пълна с вода. В някакъв ров са натрупани боклуци, отсреща, пред нагъчканите жилища е простряно пране. Край тухлено огнище играят деца, в съседната ливада кон пасе трева. “Христо Ботев”, софийско предградие, от центъра до него се стига за 15 минути с кола. Тук живеят 7500 души, всички са роми. Колата спира и само секунди по-късно слезлите от нея посетители биват наобиколени от дузина любопитни. Всеки иска да разкаже своята история. “Дъщеря ми е глухоняма, но не я приемат в училището за глухонеми,” казва една жена. Млад мъж сърдито се обажда: “Наскоро жена ми кандидатства за работа, като отишла там, й казали, че мястото вече е заето. После, като се обадихме след половин час по телефона, ни казаха, че още е вакантно.”

Две-три улици по нататък жена стои пред къщата си. Носи на ръце бебе, край нея играят две малки деца. Най-голямата дъщеря е забила поглед в земята, на въпроса защо не е на училище, отговаря майката: “Нямам пари да й купя тетрадки”. Златко Младенов, заместник-председател на международния съюз на ромите, който също живее в “Христо Ботев”, сочи с ръка към улицата. “Тук няма канализация, 3000 души нямат течаща вода”, казва той. Болести от рода на тубуркулозата са широко разпространени. Въпреки това кварталът постоянно нараства, защото все повече роми се изселват от провинцията в столицата с надежда за по-добър живот. През октомври миналата година властите са съборили 25 къщи, за да принудят обитателите им да се махнат. “Христо Ботев” минава при това за “образцов” квартал на ромите. 750 деца ходят на училище, изучават успоредно с това някакъв занаят. В цялата страна картината е далеч по-мрачна. Безработицата сред 800-те хиляди роми, които съставят близо 10% от населението в България, е 90%. Между 65 и 70% от ромите живеят под границата на бедността, 80% нямат образование. Който има работа, изкарва прехраната си най-вече като чистач, събирач на смет или пък работи “на черно” в строителството.

Не на последно място под натиска на Европейския съюз българското правителство обещава да се заеме с решаването на проблемите на ромите. През 2005 г. България беше сред осемете страни, подписали програмата “Десетилетие на интеграцията на ромите”, финансирана галвно от Световната банка и Отворено общество. “Досега тази иницатива не е довела до резултат”, казва Красимир Кънев от българския Хелзински комитет. Много деца на роми не биват приемани в българските училища, посещават т.н. “специализирани” училища, получават лошо образование, учат изолирано от българските деца. Както и преди, дискриминацията на ромите е ежедневие. 50% от българите смятат, че ромите крадат и са бреме за обществото. Българското правителство е до голяма степен пасивно, за изпълняване на критериите на Европейския съвет и Европейския съюз в областта на защитата на малцинствата и дума не може да става. “Скептичен съм, що се отнася до по-нататъшното развитие, казва Кънев. Правителството смята, че е политически невъзможно да наложи мерки за интеграция на ромите, тъй като обществото е против.” Скептицизмът на Кънев може да се окаже основателен, особено ако кметът на София Бойко Борисов стане още по-популярен. “Не мога да попреча на ромите, да идват в София, казва той. Те се заселват тук и започват да крадат. Ние ги интегрираме, предлагаме им работа, но те не искат да работят. Сигурно и вие нямаше да се съгласите с подобно нещо.”