1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Инжектирани с любов

Антоанета Пунчева разказва за две много различни културни теми от България, които намират общ знаменател в нуждата от финансиране, но и от енергия и отношение. В еднаква степен.

default

Теми от културния живот

Първата ни асоциация е „двама влюбени”. „Инжектирани” обаче са и тези, които обичат работата си и тя им носи мъки, радост и опиянение. Приятно е да срещаш такива хора. Точно тези емоции донесе публичната лекция на директора на Италианския националния музей „Барджело” Беатриче Паолоци Строци и на реставраторката Мария Лудовика Николай в НХГ. Те са в България, благодарение на поканата на проф. Ангелов от ЮЗУ „Неофит Рилски” и със съдействието на Италианския институт за култура в София, за да разкажат за реставрацията на „Давид” на Донатело, символът на Флорентинската република, първата статуя на забележителния италиански Ренесанс.

Florenz, Bargello

Музеят "Барджело" във Флоренция

Колекцията на "Барджело"

Музеят "Барджело" във Флоренция съдържа най-богатата колекция от средновековни и ренесансови скулптори на Италия (14–17век). В нея блестят „Пияният Бакхус” на Микеланджело, „Давид” на Донатело, летящият „Меркурий” на Джамболоня, един конкурсен проект на Брунелески, творби на Бенвенуто Челини и т.н. Сред богатствата на музея са прекрасни образци на керамиката, слоновата кост, текстила, както и оръжейна сбирка.

Силно укрепената външна част на „Барджело” е спомен за отминалите функции на сградата като полицейска главна квартира и зловещ затвор през Средновековието. Оригиналната двуетажна сграда е построена през 1256 г. Към музея има и параклис на Мария Магдалена с фрески на Джото.

Бронзовият „Давид” на Донатело е първата статуя в Европа, която представя свободностоящо в пространството голо тяло след Античността. „Той прилича повече на Меркурий или Ерос”, изтъква различността му Беатриче Строци, и „отразява свободния дух на създателя си и неговия меценат”. Статуята присъства във всяка история на европейското изкуство. Датирана е ок. 1439-1443 г. Смята се, че е била поръчана от Козимо Стария и поставена в центъра на вътрешния двор на новия дворец на Медичите, завършен през 1455.

Обект на многобройни проучвания на стила, символиката и политическата си функция, „Давид” не е бил реставриран до наши дни. Доскоро това е било невъзможно заради фината изработка и следите от позлата, както и поради липсата на подходящи методи за диагностика и изпълнение. Използването на лазер днес позволява иновативната реставрация на първата и най-важна бронзова статуя на Ренесанса.

Реставрационният процес отнема осемнайсет месеца и приключва в края на ноември 2008. Той се изършва в „Салона на Донатело” пред очите на многобройните посетители на музея. Осигурени са и четири стажантки, които на италиански и английски разясняват етапите и отговорят на всеки въпрос, без да се нарушава концентрацията на умелата реставраторка. Най-опасните химически интервенции се вършат през нощта, за да не излагат публиката на риск. Доброто хрумване оставя след себе си пет тома добри отзиви и повишен интерес към експозицията.

Symbolbild Pleite

В България не отделят достатъчно средства за култура

Разликите между Флоренция и София

Колко различно е всичко това от условията, в които се съхраняват картините на големите български майстори в Националната галерия в София. Частичен ремонт тя претърпя едва наскоро, а за ново хранилище се заговори активно преди няколко дни. Паркетът на бившия дворец-галерия сърцераздирателно скърцаше, по стените имаше множество неработещи контакти от 50-те, мултимедията едва тръгна. И все пак идеята беше чудесна, а по лицата на студентите личеше истински интерес.

Всяко подобрение в галерията изисква множество разрешения, казват, тъй като е паметник на културата, но такива са и сградите на повечето културни институти в Европа. В частта, където днес е експозицията на НХГ, след 9-ти септември 1944 се е провеждало обучението на кадрите от Висшата партийна школа. Следи от варварско отношение и неглижиране на изкуството срещаме и днес. Да, недостигът на средства е хроничен проблем, но хронично е и оправдаването с него. Ако за материалната култура на държавата ни чужденецът ще съди по състоянието на пътищата, улиците и тоалетните, уви, то за духовната – ще отсъди точно по поддръжката и отношението към изкуството и неговите паметници.

Телевизионните канали призовават всеки ден угнетената си аудитория да пуска SMS-и за животоспасяващи операции. Още не е дошъл моментът, в който ще я призоват да спаси Богородицата-Троеручица или Мадарския конник, след като се намират в държава, която абдикира от основните си задължения.

61. Internationale Filmfestival in Cannes

Българският филм "Източни пиеси" - част от програмата на фестивала в Кан

Още една културна тема

Българският филм "Източни пиеси" дебютира на Международния филмов фестивал в Кан като част от програмата "Петнайсетдневка на режисьорите”. Шестте прожекции на филма породиха истинско оживление. „Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише „Либерасион”. Според френския вестник “Източни пиеси” показва доброто умение на режисьора Камен Калев да работи със своите актьори. Сред тях са турските актриси Хатидже Аслан и Саадет Изил Аской, младите Николина Янчева и Ованес Торосян.

“Източни пиеси” е филм, който приковава вниманието. Той трогва с връзката между двама братя, но в същото време е изследване на чувствата, на отчаяното отчуждение на един творец в София – сравнително спокоен град, в който хитрите политици плащат на бандитите да защитават техните интереси”, пишат за филма в „Холивуд Рипортър”.

„Инжектирани с любов” е заглавието на оригиналната песен от филма, който отразява според автора му „мрачната история на българския преход”. Роденият през 1975 г. режисьор е завършил НАТФИЗ и френската киноакадемия „Фемис”. Зад гръба си има успешни късометражни ленти. Той казва за своя филм следното: „Не спирам вниманието си върху една определена държава, най-впечатляващ за мен е моментът на заличаване на границите и срещата между различните култури. Това предизвиква радост, откровеност и обогатяване на човешкото съзнание.”

„Един филм, който разтърсва, вибрира – така го е описал Оливие Пер, шеф на „Петнайсетдневката на режисьорите”. "А актьорите са просто удивителни! За нас „Източни пиеси” е едно от значителните открития в Кан”, казва той.

Редакцията препоръчва