1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Имиграционните закони във Великобритания

Имиграцията във Великобритания беше силно ограничена през последните години – най-вече за не-граждани на ЕС. Въпреки това в страната живеят около половин милион нелегални преселници, работещи главно като домашни помощници в частните домакинства.

default

Докато висококвалифицирани специалисти продължават да имат безпроблемен достъп до страната, и право на престой до четири години, нискоквалифицираните преселници се нуждаят от виза, ограничена по време – обикновенно – за четири месеца - и то само, ако местният работодател я изиска. Разпоредбите за прием на имигранти през последните години бяха радикално затегнати и увеличени по брой. Наръчникът от правила на британското правителство по този въпрос междувременно обхваща над 1000 страници.

На кандидатите за политическо убежище като Криспин Колинги не им е леко. Криспин е профсъюзен деятел от Зимбабве. В родината си той е бил подложен на брутални изтезания и успява да напусне страната с помощта на подправен паспорт. Това обаче се превръща в негов проблем. Веднага след пристигането му на Лондонското летище Гетуик той е задържан за притежаване на подправен паспорт. Следва многомесечна одисея из различни имигрантски лагери в цялата страна.

“Животът в тези лагери е необикновенно суров, защото никога не знаеш, какво ще ти се случи утре. Властите са непредсказуеми. Един от чиновниците по имиграцията казва едно, колегата му – твърди съвем друго. Лявата ръка не знае, какво прави дясната, независимо, че и двамата работят в един и същ офис и ползват едни и същи бланки.”

Други кандидати за убежище изобщо не подават молба, защото знаят или предполагат, че тя ще бъде отхвърлена, а предпочитат да потънат в нелегалност. Такъв е случаят с Пат Д. – активист на студенското движение – също от Зимбабве. Той изкарва прехраната си “на черно” и казва:

“Подобно нещо правят много хора. В тази страна има определени дейности, които местните хора не обичат да вършат. Търсенето е голямо. Наскоро гледах предване по телевизията, в което съобщиха, че само в Лондон има четвърт милион хора, които чистят по домовете. 95% от тях са нелегални имигранти.”

Докато преди властите гледаха на проблема малко през пръсти, така че нелегалните имигранти можеха даже да се снабдят със здравна осигуровка или да пращат децата си в училище, междувременно мерките бяха затегнати. Пролуки все пак остават, поради лошата организация на британските имиграционни власти.

Разрешителните за работа и престой във Великобритания се раздават по точкова система, построена пирамидално. Най- горе са висококвалифицирани научни работници и специалисти като например кардиохирурзи. Те получават право на престой до 4 години без всякакъв проблем. От долната страна на пирамидата са слабо квалифицираните сили. За да бъдат допуснати във Великобритания те трябва да си намерят работодател, който да ги изиска и да подаде от тяхно име молба за виза. Често пъти нейният срок обхваща само 3-4 месеца. След последната вълна на разширяване на ЕС подобни нискоквалифицирани трудови дейности се изпълняват главно от имигранти от новоприетите източноевропейски държави. Граждани от държави, извън ЕС, нямат почти никакъв шанс. Изключенията са редки. Когато някой нелегално пребиваващ във Великобритания има семейство, живее от поне две години в страната и е оженен за човек, постоянно пребиваващ на Острова, той има евентуално право да получи разрешително за престой. След още пет години подобен човек може да кандидатства за британско гражданство. Ако обаче някой без гражданство извърши престъпление, съдът обикновенно предлага репатрирането му. И тук обаче теория и практика често се разминават. Наскоро във Великобритания стана известен един доста скандален случай: хиляди хора от страни извън ЕС, след като излежали наказанието си се оказаха безследно изчезнали. Вместо да ги репатрират, властите по погрешка ги пуснали на свобода.