1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Има нужда от повече политици като Саркози

Коментар на "Ди Велт"

default

Той е човек, който успя само за няколко седмици да си навлече доста неприязън. А когато Никола Саркози се отправи набързо към Триполи, за да предостави на либийския диктатор Кадафи ядрен реактор, търпението на опитните европейци се изчерпи. И ако до момента недоволството, предизвиквано от темпото на новия френски президент се изразяваше приглушено, то този случай предизвика вече открити критики, при това от две страни. Проличава определено бюрократично коварство, при това проявявано предимно от политици, специализирани в тихата дипломация. Като например председателя на външнополитическата комисия в Бундестага Рупрехт Поленц, изразяващ загриженост за натовареността на Саркози, и смятащ, че той се захваща с твърде много неща едновременно. А от страна на федералното правителство се чу, всъщност мелниците на политиката мелят бавно. И че Саркози не можел да удържи това темпо.

Сега е времето да се зададе въпросът, дали Саркози наистина е действал мъдро, възнаграждавайки допълнително оказвания от страна на Европейския съюз натиск спрямо Кадафи. Фактът, че Саркози е заминал за Триполи, всъщност не би трябвало да се приема непременно с възмущение: далеч преди това както неговият предшественик на поста, така и други европейски държавници, сред които и един бивш федерален канцлер, бяха на посещение при диктатора. Би трябвало и да се прецени дали насочването на Саркози към една пълна с размах средиземноморска политика – израз на която бе даден по време на визитата му в Алжир, няма да бъде от полза за Европейския съюз като цяло. За този Европейски съюз, който се изразходва с източното разширяване, пренебрегвайки наказуемо средиземноморското пространство – пространство, което днес има повече от стратегическо значение.

Може да се зададе и въпросът дали за обявените от Саркози обновявания или персонални решения – като например за Доминик строс-Кан за председател на Международния валутен фонд – не е допринесъл познатият отдавна френски национален егоизъм: Франция би искала да е по-велика, отколкото е. Но и тук прави впечатление едностранчивостта, с която се приема френския президент – като стремящ се да разшири могъществото си на гърба на останалите европейци. Критиците на Саркози пропускат факт, че президентът е на път да приложи цял пакет вътрешнополитически реформи, които ди трябвало да доведат до значителен напредък. От реформата в образованието да промените в пазара на труда, от насърчителната интеграционна политика до реформата в институциите и укрепването на правата на опозицията Саркози провежда една наистина хазартна политика. В която има повече смисъл, отколкото в постепенното подобряване, отчитащо всички съпротивления. И е насочена към съвършенството, като именно поради това дразни старата привилегирована икономика.

Със сигурност този, който се е насочил към такъв скок, може и да рухне. Но който успее, не би трябвало да бъде определян като самовлюбен маниак, изповядващ оприличаваните с фашизма визии за големи дела на великите мъже. Саркози се натъква на такъв отпор, тъй като със своя размах представлява провокация за онези, за които политиката е сходна с шахматната игра, които не биха могли нито да разберат единака, нито да му повлияят. И болонският процес, и базелският процес, и лисабонският процес се провеждат и поддържат все от батальони умни служители и политици, и са необратими. Но никой от тези, които ги осъществява, не си дава труда да ги направи по-достъпни и разбираеми. Те стигат във вид на анонимни проекти за подобрения до народа, за когото е по-добре да не навлиза в подробностите.

Става дума за типичен ход на настоящата германска политика. Това, с което може да се оправдае трудно разбираемата европейска политика, всъщност е вътрешната политика на голямата коалиция. С постоянното позоваване на нейната комплексна архитектура, която прави възможно само извършването на малки стъпки, канцлерката като че ли постоянно разказва приказки. Но щом толкова отговорни политически лица изразходват толкова много енергия за това да обясняват кое и защо за съжаление не е възможно, то всеки, който смята, че хората и политиците могат повече, действа освежаващо.