1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Има ли шанс, Армения да намали зависимостта си от Русия?

За стратегическо партньорство между Русия и Армения говори преди всичко ръководството в Ереван. Всъщност – по-подходящата дума за взаимоотношенията между бедната кавказка република и Великата Сила в случая – би била “зависимост”.От тази зависимост може да я измъкне единствено ЕС . Анализ на Михаел Лудвиг от ФАЦ.

default

Арменското ръководство се опитва да намали зависимостта си от Русия чрез предпазливо сближаванес ЕС. В това отношение Армения се радва на взаимност от страна на общността, която се опитва да се ангажира по-засилено в Южен Кавказ, не просто за да създаде там пръстен от приятелски нации, но и за да допринесе за стабилизацията на самия регион. Към това спада стабилизирането на Нагорни Карабах – конфликтния регион между Армения и Азербайджан. Това е нужно и от гледна точка на енергийната политика, в която на Азербайджан се полага ключова роля за бъдещото снабдяване на европа с енергоносители. Страната се пресича от петролопровод и паралелен газопровод, водещи от Баку през Грузия към Турция. Трасе, което заобикаля Русия и ако бъде удължено до Европа, след години би могло да увеличи значително европейската независимост от руска енергия и най-вече от газ.

Спорът за Нагорни Карабах – е основният нерешен въпрос утежняващ външната политика и политиката за сигурност в региона, който има своето отрицателно влияние и върху вътрешната политика и икономиката на Армения. Тъкмо този кардинален въпрос продължава да придържа Армания в сферата на руското влияние.Споразумението за примирие от 1994 година прекрати военните действия, но не и политическия конфликт между Армения и Азербайджан. Азербайджан настоява да и бъде върната областта, населена предимно с арменци, и затвори границитие си към Армения. Същото стори и турският съюзник на Баку. Изолираната и икономически тежко засегната Армения се облегна на руската помощ и стана член на съвместната организация за отбрана, създадена през 1992 година от няколко държави от ОНД. Членството на страната се изплаща чрез руски доставки на оръжие на преференциални цени. Само по този начин Армения е в състояние да отговори подобаващо на въоръжаването в един икономически замогнал се Азербайджан. От Баку напомнят от време на време, че военната опция за връщането на Нагорни Карабах не е окончателно изоставена, в случай, че международната посредническа група на ОССЕ, която от повече от десетилетие се занивама с въпроса, не покаже успех.

Затварянето на границите към Армения, не остави на Ереван никакви други възможности, освен икономически да се обвърже с Русия. Русия обаче не отпускаше нищо безвъзмездно. Тъкмо напротив. За погасяване на дълговете си, Армения беше принудена да отстъпи на руски държавни компании пет свои предприятия от и без друго малката си и слаба икономика. Сред тях е и една фирма за индустриални компютри. Очакванията, че руснаците ще инвестират в тези придприятия, се оказаха измамни, фирмите бяха бликвидирани. За да отговори на унищожителните искания на Газпром за двойни повишения на цените на газа, Армения беше принудена да продаде на руснаците една електроцентрала с цел да субсидира цените на суровината за населението и местната индустрия. Цялата мрежа за газ и електроенергия междувременно явно се намира в руски ръце, което кара представители на арменската опозиция да настояват за повече независимост от Москва. Усилията на страната, да балансира външната си политика , се подкрпят и от новата европейска стратегия за добросъседство, която тодвана придоби конкретни очертания. По тази линия Армения е получила през последните години над 100 милиона евро – парите са предназначени за модернизиране на инфраструктурата и за множество проекти, подкрепящи реформите в страната. ЕС също смята да помогне, поне Турция да отвори границите си към Армения, като по този начин до известна степен намали блокадата на външноикономическите отношения към запада. Русия не може да редложи подобно нещо на арменците, а ЕС притежава необходимият лост за да “убеди”Турция. Още отсега Европейският парламент готви резолюция, в която апелира към Турция да отвори границата си. Освен това ЕС се ползва в Армения с по-добър имидж от военната свърхсила Америка, чието присъствие в Южен Кавказ предизвиква тревожни реакции у руснаците. Ако европейските “сметки” излязат прави, отварянето на турско-арменската граница – според специалисти – бързо ще докара оживление на арменската икономика. Възможността, благодарение на този фактор, страната да се освободи от руската зависимост, става многократно по-реална.