1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Има ли повод за оптимизъм, че сагата с досиетата е към своя край?

След забавяне от почти три месеца българският парламент най-сетне избра състава на комисията, която ще отваря архива на бившата Държавна сигурност и ще проверява публични личности за принадлежност към структурите й. Георги Папакочев:

default

Парадоксалното след избора на тази втора по рода си Комисия по досиетата е, че никой в България, а най-малко управляващите, чиито представители доминират масирано в новосформирания орган, не очаква мъчителния процес по преоценка на грозните прояви на тоталитарния режим да приключи. Неистовата битка за запазването на тайните на комунистическия рпресивен апарат, водена през изминалите 17 години с дружни усилия от онези, които навремето са били неговия меч и щит, а днес и от техните деца и внуци, продължава. Те ще воюват до последен дъх за да оставят в своята партийна и родова памет представата за хора, защитавали страстно своята родина от попълзновенията на класовия враг и световния империализъм, за „герои”, които са действували законно при нвякогашния режим, въпреки че той е бил построен върху беззаконието. Залогът за тази битка днес е и чисто икономически, защото много от големите богатства на „най-влиятелните личности в България” са натрупани не без пряката и косвена помощ на „службите” както в годините на развития социализъм, така и през безкрайния 17-годишен преход към демокрация.

Всъщност създаването след логичния натск на ЕС и на опозицията на новата комисия, макар зачената в грях, би трябвало да бъде окуражителна новина. Приетият неотдавна Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/ също би следвало да поражда известен оптимизъм – в него, вече категорично и с конкретни срокове, се постановява вътрешното и военното министерство да предоставят на Комисията всички тайни архиви, които те ревностно пазеха досега, както са посочени и санкциите за онези, които не изпълнят или забавят изпълнението на тази вече законова разпоредба. От своя страна новоизбраният председател на комисията Евтим Костадинов от БСП, в чиято биография фигурира дългогодишна служба в органите на „Народната милиция” на тоталитарната власт, оптимистично обяви, че “Първата задача на комисията ще бъде да провери дали кандидатите за депутати в Европейския парламент са сътрудничели на бившите държавни тайни служби”, за да може избирателите на 20 май да знаят за кого гласуват.

Въпреки всичко този оптимизъм съвсем не може да обхване българина. И причините за това са повече от основателни.

В новосформираната 9-членна комисия има само двама представители на опозицията. Този показателен факт подсказва, че те ще бъдат по-скоро независими членове, в смисъл че от тях нищо няма да зависи, отколкото ще могат да играят ролята на реална противотежест при вземането на решения. В новосформирания орган липсват представители на гражданското общество, което е може би най-сериозния удар срещу надеждата за неговата обективна и безпристрастна дейност.

Гласуваната на Велики четвъртък от Страстната седмица комисия обяви, че ще започне дейността си с „летящ старт” още в първия ден след Великденските празници, но едва ли е трудно да се прогнозира, че докато приемат своя вътрешен правилник, докато конституират 70-членният помощен апарат към комисията при положение, че все още няма определено постоянно седалище за нейната работа, ще минат не само седмици, но и доста месеци. Сканирането на досиетата на около 300-та кандидати за евродепутати за изборите на 20 май едва ли би било проблем, доколкото голямото мнозинство в листите е от хора на възраст, която биологически изключва съпричастност към службите. По-важните проверки, свързани с кандидатите във вота за местни органи на властта тази есен, е малко вероятно да бъдат осъществени навреме, поради огромния обем от работа, която предстои да се свърши, както и поради неизбежните „затруднения” от вътрешен и външен характер, с които комисията неизбежно ще се сблъска или ще бъде сблъскана. Колкото до следващите парламентарни избори, предсрочни или не, тогава може да се очаква, че битката ще бъде най-люта. Защото със сигурност дейността по разсекретяването на досиетата ще бъде придружавана от перманентни и бурни скандали.

Причината за тях ще бъде натиска на светло да бъдат извадени имената не само на откровените и жалки доносници, които и днес продължават да вилнеят навсякъде, в това число и в по-заможните медии, но и на онези, които издаваха нарежданията от високо, които разпитваха и пращаха хората по концлагери и затвори. Доколкото фамилиите на тези хора са свързани тясно и дълбоко с днешното управление, вероятността те да бъдат огласени е нищожна. Скандали ще има и по въпроса за начина, по който са изчезнали милиардите левове и долари в първите години на прехода, както и за генезиса на българската организирана престъпност.

И все пак мнозина биха казали оптимистично по въпроса за досиетата – Надеждата крепи човека. Да, но тази надежда крепи не само пострадалите и жертвите на някогашния режим. Тя дава самочувствие и допълнителна наглост на всички онези, които с нокти и зъби ще продължават да защитават своето минало на „Меч и щит” на тоталитарната комунистическа власт, както и своето настояще на нейни достойни наследници.