1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Има ли опасност от антиамерикански настроения в Европа?

Има ли опасност от антиамерикански настроения в Европа? Влияят ли те върху ценностната ориентация в новоприетите страни-членки? Коментар на Еми Барух.

Резултатите от изборите в Съединените американски щати и ефектът им върху американската политика в Югоизточна Европа е тема на няколко конференции, които се проведоха през последните седмици. Може да се каже, че всички те бяха поставени в един по-широк контекст, а именно анти-американската реторика в Европа, която се засили след терористичните атаки на 11 септември и особено след войната в Ирак.

Кое противопоставя Европа на Америка? Изкушени ли са страните от първата вълна на европейското разширяване да се включат в подобни манифестации?Защо «старите» и «новите» европейци имат различно отношение към «страната на неограничените възможности»? Това са само част от въпросите, които все още търсят своите верни отговори…

Преди всичко трябва да се отбележи, че след 11 септември Америка осъмна шокирана както от мащабите на трагедията, така и от откритието за това, че я мразят не само в арабския свят, но дори сред нейните традиционни съюзнички на Стария континент.

Европа беше потресена от случилото се, в същото време много от нейните интелектуалци посочиха Вашингтон като виновник за дадените жертви. На Което Вашингтон реагира болезнено.

Войната в Ирак засили и конкретизира обвиненията към политиката на американската администрация, превърнала се в единствената супер-сила на планетата. Тон за антиамерикански настроения в Западна Европа дават различни интелектуални кръгове и представители на най-младото поколение. Първите, защото намират в антиамериканизма консолидираща над-национална идея, която сякаш привлича порасналите студенти от 1968-ма година, а вторите – поради присъщия на възрастта им бунт срещу силния на деня в отсъствието на алтернатива за по-добър свят от капиталистическия. Всички анти-глобалистки демонстрации са по същество протести срещу супер-силата Америка…

За разлика от Западна Европа, страните от Централната и Източната част на континента имат доста по-нюансирано отношение към Съединените американски щати. Лишени от натрупания съвсем нееднозначен дипломатически опит между Германия или Франция с Вашингтон например, за по-голямата част от новите европейци Америка символизира всичко онова, за което те са се борили в продължение на повече от 4 десетилетия. Ако да изгориш американското знаме като знак на протест срещу войната в Ирак е възможно да се случи в Берлин например и би било израз на свободата на протестираш, то такъв акт е немислим в София, защото би означавал точно обратното.

Като към всичко това се добави и обременеността на част от политическите елити в Източна Европа, за които Америка не е просто държава, а клиширан образ на чучело, с което те са били възпитавани, картината става още по-оплетена. Всичко това обяснява трудностите при формирането на общата европейска политика за сигурност, както и трудността на Америка да гледа на Европа като на едно цяло. А най-сложно е сякаш на новите европейци, за които принадлежността към Стария континент е свързана с борбата им за възстановяване на историческа реалност, по чийто път именно Америка символизираше мечтаната реалност. От тази гледна точка заиграването с антиамериканизмите е опасно упражнение. Защото неточния прочит на миналото, обърква ориентирите към бъдещето.

Подобно съдържание