1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Има ли опасност за етническия мир в България?

Масовият побой, избухнал между жители на софийския квартал «Илинден» и роми от местното гето, постави за пореден път въпроса за опасността от нарушаване на етническия мир в страната.Георги Папакочев се спира върху този тежък и чувствителен проблем:

default

В събота стотици жители на столичния квартал «Илинден» протестираха с искане ромите да бъдат преместени от техния квартал. Хората носеха плакати с надписи “България за българите”, “Милиони ще измрат” и “Внимание! Смъртоносна циганска заплаха!” . Според авторитетната АФП, в тълпата е имало солидна група представители на скинхедс, а някои от протестиращите са носели значки с надпис “Аз няма да гласувам”, заплашвайки по този начин властите преди парламентарните избори на 25 юни. Както вече е известно, 53-годишния университетски професор Станимир Калоянов беше пребит и изпадна в мозъчна смърт след масовата улична разправа миналия понеделник.

Някои коментатори побързаха да омаловажат случилото се квалифицирайки го като «криминален инцидент” и “изолиран случай”.

Едва ли подобни определения могат да бъдат верни, след като случаят в квартал «Илинден” е най-драстичната досега проява на натрупващото се от дълго време етническо напрежение между българското и ромското население в страната.

Още през пролетта на миналата година българска социологическа агенция с определено лява ориентация разбуни духовете, като публикува данни за свръхраждаемостта на ромското население в България и предупреди за опасността от “ромизиране” на нацията през следващите десетилетия. Зад привидната критика към правителството, свързана с липсата на каквато и да е “демографска” политика, прозря призивът към крайната българска левица и десница, които трябваше да вземат в “свои ръце” проблема с ромския демографски взрив.

Малцина, обаче, обърнаха внимание на разтърсващите данни, предоставени от независими експерти и неправителствени организации, според които неграмотността сред ромите е 20 насто, а някъде около 40 на сто е функционалната им неграмотност (сиреч учил си първи и втори клас, но не знаеш буквите). Осемдесет на сто от тези български граждани са засегнати от трайна дългогодишна безработица, смъртност на бебетата им до 12 месеца е два и половина пъти по-висока от общата за страната. Средната продължителност на живота при ромите се оказа рекордните около 50 години, като подобни данни има само в части от Африка.

По-късно, през лятото на миналата година, роми-крадци на дървен материал, пребиха двама горски охранители край Самоков. В резултат на нападението известен български синдикален лидер призова спешно да бъде създадена “национална гвардия” под формата на доброволчески отряди, която да се противопостави на “разрастващата се ромска престъпност”. Призивът на синдикалният лидер беше посрещнат на нож от правозащитните организации, а наскоро и съдът се произнесе с присъда, макар и съвсем символична, срещу него. Въпреки това, обаче, в неформални разговори и в многобройните форуми по Интернет се разрази истинска “антиромска” буря, която недвусмислено показваше истинските градуси на опасно покачилото се вече етническо напрежение.

Обстановката не можа да бъде нормализирана и в началото на тази година, когато в помпозна атмосфера и с присъствието в София на милиардера-филантроп Джордж Сорос и тогавашния шеф на Световната банка Джеймс Улфенсън беше даден старта на програмата “Десетилетие на ромското включване”. По-лошото, обаче се оказа факта, че средства за тази програма и до ден днешен не са отпуснати и тя най-вероятно ще се превърне в поредния опит за замазване очите на ЕС.

Впрочем от вече близо 15 години експерти предупреждават, че българската нация ще се разедини и намрази много опасно поради нескопосната икономическа, социална и образователна политика на всички досегашни правителства. За съжаление днес това е факт - според данни в печата в България има огромни ужасяващи ромски гета, в които се е създала и процъфтява своеобразната «гето-философия и гето-култура”. Не е изненада, че десетилетната безработица и разрастването на тези отчайващи по своята мизерия етнически ромски съсредоточия, доведе до лумпенизация на техните жители, до отказ от нормалните биологични закони. На обикновен език това означава, че ромите реагират на факта, че са отхвърлени от обществото, от всички други, и отвръщат със самоизолация, с концентрация и агресия, за да оцеляват. Както отбеляза преди време авторитетната българска изследователка на етническите малцинства Антонина Желязкова, “на мястото на почти романтичните отношения между българи и роми от миналия век имаме контриращата тяхна нова философия: "Щом светът отвън ме отхвърля, аз мразя всичко извън гетото." Учените наричат това създаване на “ъндърклас”. С една дума, имаме един цял свят, който не познаваме и ни плаши, и той живее паралелно в нашия свят”.

Впрочем, този “непознат, паралелен свят”, вече е пред своята логична социална експлозия. Макар и в навечерието на предстоящите избори, политическата класа в България е длъжна да се вслуша в опасния етнически тътен и незабавно да предприеме адекватни мерки за снижаване на напрежението и решаване проблемите с ромското малцинство.

За да не стане прекалено късно и събитията да придобият страховит характер.