1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Има ли изход от задънената улица, в която се намира Сърбия?

Какво е бъдещето на Сърбия? Макар и да не задават този въпрос директно, кореспондентите на списание «Шпигел» Ренате Флотау и Ерих Виедеман анализират обстойно тежката ситуация в балканската държава с една цел- да направят прогноза за това, какво я очаква през идните години. Този анализ е в основата на днешното предаване «Поглед към Балканите».

Плакати на издирвания за военнопрестъпления Младич красят сръбската столица Белград

Плакати на издирвания за военнопрестъпления Младич "красят" сръбската столица Белград

По всичко си личи, че 2006-та година не носи нищо добро за сърбите. Рядко се е случвало досега народ, който не е принуден да живее в условията на война, да получава толкова много удари и да преглъща толкова много неуспехи за толкова кратко време. В началото на март ЕС тръшна вратата си под носа на сърбите и причината имаше едно име: Ратко Младич.

Времето за размисъл свърши. Сега трябва да се пристъпи към екстрадирането му. При това ние искаме не обещания, а конкретни действия, конкретни резултати.

Разговорите за приближаването на сърбите към Брюксел бяха отложени за неизвестно време. Това е наказанието за правителството на Кощуница, което затлачи въпроса с екстрадирането на Ратко Младич в посока Хага, откъдето му отправят обвинения в убийството на осем хиляди мюсюлмани в Сребреница.

На 20-ти март телевизионните канали от цял свят разпространиха грозните картини на погребалното шествие, скърбящо за диктатора Милошевич. През май Черна Гора гласува за отделянето си от Сърбия.

Към това се прибави и футболната катастрофа на националния отбор по време на световното в Германия. Годината 2006-та обаче все още не е свършила, а както се вижда и разпадането на Сърбия. Бъдещето на Косово е следващата точка в дневния ред и се предполага, че то ще донесе отделянето на провинцията. След това обаче идва ред на автономната провинция Войводина – и тя е застрашена от сепаратизъм. Без съмнение балканизацията, под което на Запад се разбира раздробяване на държавите, се върна отново на Балканите.

Само че и ЕС, който си мисли, че може да въведе ред в този регион, се препъна здраво. Шеф-дипломатът на ЕС, Хавиер Солана, се сбълска с точно ефекта на доминото, който всъщност искаше да избегне. Сега пред вратите на ЕС чака още една малка държава: Черна гора, при това в нея просръбски настроените граждани не са никак малко. Не случайно след референдума Солана побърза да поясни:

Колкото се може по-бързо ще заочнем да работим за помирението сред черногорците, а те от своя страна трябва да потърсят политически консенсус с конструктивно настоените политици в Белград,препоръча Солана.

В самата Сърбия обаче нещата изглеждат така, сякаш никой не вижда светлина в тунела. Последният политик, за който се вярваше, че е в състояние да изведе Сърбия от мрака, беше проеевропейски настроеният Зоран Джинджич. Той започна битка срещу мафиотските структури и предаде Милошевич на Хагския трибунал. 2003-та година обаче го застигнаха няколко куршума. Заповедта за убийството му дойде от блатото, което той искаше да пресуши.

В белградския клуб на писателите е седнал пенсиониран университетски преподавател със значка на комунистическата партия. Той удавя меланхолията си в червено вино и твърди, че Сърбия може да върне националното си достойнство само, ако се случи нещо от мащабите на битката при Косово поле. В сръбската митология това събитие е на челно място. На 28-ми юни 1389-та година княз Лазар повежда войска от 30 хиляди рицари срещу 70 хиляди турци и...загубва.

Националистите разпенват този сръбски патогенезис до неузнаваемост: битката на Косово поле е най-голямата трагедия за онова време. Така Сърбия предявява претенция за това, че с героичната си битка срещу Турция е направила достатъчно много за европейската идея. Да, ама сега в ЕС влиза не тя, а България и Румъния.

Бронираният нацонализъм показва грозното си лице навсякъде в града. Търговци на сувенири продават тениски с портрета на масовия убиец Младич. В горната част на четириетажна сграда с офиси е провесен огромен портрет на Милошевич, върху който има следи от замерване с яйца. Смъртта на Милошевич в затворническата килия го направи мъченик в очите на мнозина. Австрийският писател Петер Хандке, известен с пристрастията си към Милошевич, заяви, че Хагският трибунал знаел, че това може да се случи. Повечето сърби, включително и премиерът Кощуница, мислят същото. И въпреки това са радостни, че са се отървали от Милошевич.

Млади хора се организират в партии и групировки, разположени крайно дясно в политическия спектър. Ето имената на само някои от тях: «Маршколона», Кръв и чест», «Сърбия сега». Техни герои са Ратко Младич и провъзгласения за светец епископ Николай Велимирович, който виждаше в Хитлер спасителят на Европа.

След решението на Брюксел да прекъсне разговорите за приближаването на Сърбия към ЕС главният преговорящ Миролюб Лабус се оттегли то вицепремирския си пост, обяснявайки неспособността на правителството си да залови Младич с нехайството на сръбските служби за сигурност:

Ако трябва да обвиня някого,обвинявам нашите служби за сигурност. Ако си вършеха работата, както трябва, щяха да направят онова, което се иска от тях.

Истината обаче е другаде, защото малцина вярват в това, че премиерът Кощуница не знае, къде се укрива Младич. Само че Кощуница трябва да се съобразява с дяснорадикарните сили, които подкрепят правителството му и с техния водач Войслав Шешел, който вече е в Хага в очакване на съдебния процес срещу него.

Ако Кощуница се провали и в страната има предсрочни избори, крайнолевите и крайнодесните биха имали общо мнозинство в парламента. Този факт говори по-малко за политическите предпочитания на нацията и повече за нейното силно разклатено душевно здраве. След 15 години люшкане и разпад сърбите искат само едно- да злязат от кризата. Същност ЕС би трябвало да е заинтересован от това, Кощуница да остане на власт. Затова и досега Брюксел се колебаеше, дали да натисне Кощуница така, че да го накара да арестува Младич и да се съгласи на официалната раздяла с Косово.

Външният министър Вук Драшкович се надява, че националното разпадане все пак е приключило с референдума в Черна гора. «Няма да приемем провъзгласяването на независима държава в Косово и заплашва с отцепването на република Сръбска от боснеската федерация. Драшкович си затваря очите и пред все по-силните искания за автономия на силното унгарско малцинство във Войводина.

Най-големият въпрос е, дали враждебно настроените един спрямо друг премиер Кощуница и президент Борис Тадич ще успеят да се помирят в името на една обща реформаторска политика, с помощта на която да изтеглят каруцата от блатото.