1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Има ли европейски отговор на световната финансова криза?

Световната финансова криза постави на изпитание не само икономиката, но и европейския интеграционен модел. Какво се крие зад демонстрираното единство на Европейския съюз, що се отнася до пътя за излизане от кризата?

default

Американската финансова "болест" се оказа много заразна

До скоро се смяташе, че макар и не политическа, Европейският съюз е поне една икономическа общност. Крахът на финансовите пазари опроверга донякъде това твърдение. Дискусиите по въпроса, как да бъде намерен адекватен отговор на кризата, показаха че за общност не винаги може да се говори. Разногласията се появиха по повод на френската идея, да бъде създаден общ европейски фонд за „спасяване“ на банките. Това предложение не бе прието от Германия. Опасенията бяха, че немският данъкоплатец ще трябва да подпомага банките на страни-членки с не до там стабилна банкова система.

EU Flaggen Dossierbild 3

ЕС демонстрира единство

В условията на криза солидарността остава на заден план

На срещата в Париж на 12-ти октомври страните от еврозоната, заедно с Великобритания, демонстрираха външно единство, що се отнася до рецептата за излизане от кризата: държавни гаранции за междубанковите кредити, както и директни финансови „инжекции“. Всяка от страните изработва свой национален “спасителен” план. Създаването на общ европейски фонд, по подобие на този в САЩ, остана на заден план. В това няма нищо чудно – Съединените щати на Европа са все още илюзорна мечта.

Мерките, приети от политиците, едва ли могат да се сравняват с предлагания от икономическата теория „европейски отговор” на световната финансова криза. Карл Айгингер от Австрийския институт за икономически изследвания e на мнение, че Европейската централна банка трябва значително да намали лихвения процент с един или дори два пункта.

Symbolbild Finanzkrise. Ein Aktienhaendler an der Boerse in Frankfurt am Main

Борсовата криза изисква държавна намеса

Радикалната криза изисква радикални мерки

Що се отнася до Маастрихтските критерии Айгингер смята, че те временно могат да не бъдат съблюдавани. В условията на криза е допустимо годишният бюджетен дефицит да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт. Икономическата теория отново си спомни за Джон Мейнард Кейнс. Английският икономист анализира кризата от 1929-та и стига до извода, че в подобни ситуации не “невидимата ръка на пазара”, а намесата на държавата може да спаси икономиката. Допустимо е, тази намеса да става за сметка на временен бюджетен дефицит.

Що се отнася до европейската интеграция, финасовата криза има и положителни страни. Окончателно стана ясно, какво може да се случи с малки държави, които не са част от Общността. Показателен бе примерът с Исландия. Като банкрутирала страна тя бе предложена, макар и за кратко, за продан на страниците на “ebay“. Началната цена бе 1,25 евро...

Подобно съдържание