1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Има ли еврейско лоби, което определя близкоизточната политика на САЩ?

Този въпрос, предизвиква обвинения в антисемитизъм, а с това и горещи дискусии в САЩ, които представя вестник “Ди цайт” в последния си брой.

default

Има ли еврейско лоби, което определя близкоизточната политика на САЩ? Този въпрос, предизвиква обвинения в антисемитизъм, а с това и гореща дискусия в САЩ, която представя вестник “Ди цайт” в последния си брой. В статия по този повод четем:

Всичко започна с един реферат, публикуван в малко известна интернет страница на висше учебно заведение. Едва седмици по-късно от това произтича огнен щурм, както твърди Ню Йорк таймс. Авторите на въпросния реферат в Интернет пишат за влиянието на “еврейското лоби” върху американската близкоизточна политика. “Това е антисемитизъм”, отвръщат критиците им. Последва гръм и трясък и температурата се покачи така високо, че “Вашингтон пост” препоръча “студени компреси”. Да описваш властта на “еврейското лоби” е доста сложна тема, защото тя събужда лоши спомени и много лесно отвежда до заговорнически теории. Вярно е обаче, че има приятелски настроени спрямо Израел лобистки групировки и за тяхната дейност би трябвало да се пише. Освен това би трябвало да се взема на сериозно трактат, написан от двама уважавани политолози като Джон Миърсхаймер от университета в Чикаго и Стивън Уолт от Харвард. Двамата твърдят, първо, че безрезервната подкерпа за Израел вреди на САЩ и второ, че тази едностранчивост е в резултат на лобистка дейност.

Вярно е: САЩ подкрепят тотално Израел, като през последните години връзките по-между им станаха по-тесни. От това посрадаха отношенията на Вашингтон с арабските съседи на Израел. САЩ имат нужда от вътрешна дискусия за причините, породили тази произралеска политика. Двамата професори искаха да поставят началото на дискусията и отравяните им обвинения в антисемитизъм само я задушават. Проблемът на Уолт и Миърсхаймер е не в наличието на антиеврейски стериотипи, а в аргументите, изложени в статията. В описаното от двамата автори влияние на лобистки гурипорвки върху американската политика няма нищо оригинално. Напоследък дори е модно да хвърляш отговорността за едно или друго политическо решение върху лобистите. Да припоминим: твърди се,че тексасткото нефтено лоби е предизвикало войната срещу Ирак, лобито на възрастните американци е провалило пенсионната реформа, а лобито на оръжейната индустрия е попречило на забрата за притежаване на оръжие.

При това обединяването на различни етноси в името на общи интереси е неразривна част от историята на американската нация. Пристигащите в Новия свят, носят в себе си и старата си родина. Най-пресният пример в това отношение са демонстрациите на милиони латиноамериканци в САЩ срещу затягането на политиката спрямо имигрантите. Кубинското лоби от Флорида въздейства върху политиката на Вашингтон спрямо Кастро. Ако във Варшава не са съгласни с американската политика, поляците в Чикаго ще се излязат по барикадите. Според американските представи политиката се ражда от открития сблъсък на интереси. Защото нито едно лоби не действа само, без конкуренция. Така че в мрачната картина, която описват двамата университетски преподаватели забравят да споменат заарабското нефтено лоби. Да не би пък то да не разполага с пари и да не упражнява ответно действие?

Всъщност рефератът на двамата професори е насочен срещу неоконсерватизма и убеждението, че само един демократизиран Близък изток гарантира дългосрочно сигурността на Америка. Уолт и Миърсхаймер са известни като теоретици на “реалната политика”. Според тях важни са властовите отношения между нациите, вътрешната уредба на една държава е от второстепенно значение. Те не могатда приемат, че външната политика на една страна може да се определя от параметрите на една ценностната система. И ако това все пак се случи, двамата политилози могат да си го обяснят само с едно: лобистко влияние. При това американските неоконсерватори са готови да защитават и тайванската демокрация от всемогъщата власт на китайските комунисти. Защото оконсерватизмът се опира също на политическа философия, която може да бъде приета или отхвърлена.

Най-важната причина за американската произраелска политика е не в резултат на лобистка дейност, а на една геостратегическа промяна: падането на Берлинската стена. По време на студената война САЩ се опитваха да покровителстват не само Израел, но и Йордания. Всичко служеше на една цел: комунистическата империя трябваше да бъде притисната. След 1989-та година обаче това вече не беше необходимо. Само че за това няма и дума в реферата на двамата професори. Ето защо тяхната теза за еврейското лоби е едностранчива. Дебатът по този повод заслужава по-добри аргументи и ... студени компреси.