1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Има ли бъдеще Международният валутен фонд?

В света се появява нова финансова вселена, в която Международният валутен фонд и Световната банка вече не са слънцата, около които се въртят световните финансови пазари. Репутацията на банката е разклатена от скандала около нейния президент Пол Улфовиц, а позициите на фонда бяха многократно отслабени от ранното изплащане на големи дългове. Фондът вече не разполага с ресуристе, необходими за да контролира

default

динамичните финансови пазари, или за да изпълнява ролята си на финасова полиция. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Неприятностите за МВФ започнаха около времето на големите разправии с Аржентина. През 2005 президентът на Аржентина пророкува, че международната финансова институция може и да не оцелее. Новият тогава директор на фонда Родриго де Рато заговори за промени в стратегията на фонда и адаптиране към глобализираните отношения през 21 век. Докато доста консервативният и бюрократичен МВФ се организира за да изгради нова стратегия, прояви се една тенденция, която рязко подкопа институцията. Няколко от най-големите клинети - Аржентина, Уругвай, Индонезия, Филипините, Бразилия - изплатиха рано заемите си към фонда. По-късно ги последваха други големи клиенти. Целта на тези държави беше проста: да вземат в свои ръце финансовия контрол на своите икономики, жертвайки помощта от фонда. Така размерът на заемите на МВФ, които му носеха и големите печалби от лихвения процент, се смали от $100 милиарда през 2003, на $13 милиарда в момента. Ако Турция, която дължи $9 милиарда, изплати заема си към фонда - а тя има пари да го направи - приходите съвсем ще изтънеят.

МВФ в момента губи към $200-300 милиона на година. Не само парите са проблем. Ролята на институцията също започна да се смалява. Желанието на фонда да влезе в нова роля на арбитър за цените на обмена на валута в света, или пък в икономически спорове между отделни държави, е неосъществимо. Никой не желае това, нито пък МВФ има средства да наложи новата си роля.

Промените в света, казват експертите, не са временни, а тенденциите са към стратегическа битка за изместване на старите международни финансови институции. Новите пазари избягват по всякакъв начин надозра на фонда, съседни държави се обединяват в регионални валутни фондове. Държави като Русия, Бразилия, Китай, Индия предлагат финансиране за други развиващи се държави без да налагат тежки условия като МВФ. В Азия имат специална инциатива, „Чианг Май”, в която участват 13 централни банки с $3 трилиона долара. С тези пари те могат да стабилизират всяка от държавите-участнички, чиято икономика тръгне надолу. Кредитният капацитет на тази инициатива е 10 пъти по-голям от този на МВФ. В Латинска Америка тенденцията е същата. Венецуела се оттегли от фонда наскоро, а с парите си от петрол тя подкрепя своите близки партньорки. Във връзка със съюзяването на 6 латиноамерикански държави, за да създадат една нова регионална банка, наречена „Банка на Юга”, се заговори дори за „нова световна финансова архитектура”, Тяхното декларирано намерение е да освободят региона от МВФ, и да финансират чрез банката големи регионални проекти. Документите за основаването на тази банка може да бъдат подписани още през юни, като и останалите държави от Латинска Америка ще бъдат поканени да участват.

В тази динамика очевидно е, че МВФ не може да опази имперската си роля. При намаляващите си доходи, ще може ли институцията изобщо да се запази в сегашната си форма? Нещата опряха дотам, че да се реши да се продаде част от златното съкровище на МВФ, за да се създаде независим източник на доход. Цялото златно съкровище на фонда възлиза на $60 милиарда, засега намерението е да се продаде 1/8 част от него и да се финансират операциите на институцията. Но и тази не съвсем чиста сделка няма да може да поддържа завинаги 3000 души служители и годишен бюджет от $1 милиард. Водещи икономисти смятат, че единственият начин за МВФ да продължи да следва целта, за която беше създаден - осигуряване на стабилността на световната финансова система, - е да използува експертизата си за наблюдаване и прогноза на световния финансов пазар. Според тях фондът може да се превърне в анализаторска институция, която създава стандарти за предаване на данни от страна на правителствата, събира информация и разпространва резултатите. Фондът може да спомага за предотвратяване на кризи чрез точна и навременна информация и да остане релевантна институция за света. Но той ще може да поддържа не 3000, а 500 души служители, с бюджет $400 милиона, а не $1 милиард.

Home