1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Има ли бунт срещу Лисабонския договор?

Държавните глави на Полша, Чехия и Германия отказват да подпишат договора за реформи от Лисабон и по този начин да приключат ратифицирането на документа. Организиран бунт ли е това или нещо друго?

default

След Ирландия, неизвестните пред бъдещето на Лисабонския договор станаха още повече.

Мотивите на тримата са доста различни. Германският президент Кьолер иска да изчака решението на конституционния съд, където са депонирани три жалби. Общото в тях е това, че вносителите им смятат Договора от Лисабон за нарушение на германския държавен суверенитет. Според наблюдатели очаква се конституционния съд да вземе решение в полза на Лисабонския договор и то с голямо мнозинство. Следователно изчакването на Хорст Кьолер не означава, че той е противник на договора за реформи.


В Полша ултраконсервативният президент Лех Качински отказва да подпише Договора от Лисабон, независимо, че той беше вече ратифициран от долната камара на парламента и от Сената. В едно интервю Качински заявява освен това, че след отрицателният вот на ирландците, договорът от Лисабон бил станал безпредметен. Полският президент очевидно смята да изчака и да види, дали останалите европейски държави, които още не са ратифицирали договора, ще го сторят и дали в Ирландия ще има втори референдум. Договорът предстои да бъде ратифициран още от парламентите в Чехия, Швеция, Испания, Холандия, Белгия, Италия и Кипър.

Vaclav Klaus

Чешкият президент Вацлав Клаус е сред най-отявлените противници на договора за реформи от Лисабон


Като трудно се оценява положението в Чехия, където някои сенатори са подали жалба до конституционния съд с молбата да провери, доколко Договорът от Лисабон е съвместим с националната конституция. Все още не е ясно, какъв ще е отговорът на конституционния съд и кога ще дойде той. Твърд противник на Лисабонския договор е евроскептикът Вацлав Клаус, който вече го обяви за мъртъв.


По всяка вероятност Договорът няма да влезе в сила от 1 януари идната година, както беше предвидено първоначално. Това може да се отрази неблагопирятно на кандидатстването на Хърватия за европейско членство. Как да стане сближаването на останалите балкански държави към общността, на които също бяха предложени перспективи за членство , без Лисабонския договор, засега не е ясно. Преговорите с Турция и без друго са блокирани по други причини - поради кипърския спор и поради течащата процедура за забраната на управляващата партия на премиера Ердоган.