1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Има ли алтернатива окупацията на Ирак?

Каква алтернатива има сегашната окупация на Ирак от оглавяваните от СЩ въоръжени сили? Едни се надяват, че това ще са международни мироопазващи сили, съставени от войници от ислямски държави, които ще бъдат приети по-добре от местното население. Петер Филип коментира:

Това наистина ще бъде нещо ново. Войски от ислямски държави да осигурят мирното възстановяване на Ирак и прехода на страната към демокрация. Това поне предложи иракският преходен премиер Аяд Алави в Саудитска Арабия по време на близкоизточната си обиколка. Алави и американските му господари са съгласни, но дали ще се стигне дотам е съмнително.

Трудностите, както е известно, са в подробностите. Кои държави може да бъдат привлечени? Когато преди няколко седмици йорданският крал Абдулла се осмели да направи едно половинчато предложение да предостави войници в Багдад се зарадваха.

Сега отново беше изнесен на преден план аргумента за военна помощ. Да, с удоволствие, но моля не от преките съседи. От тях Йордания е най-слабо подозираната. Покойният йордански крал Хюсеин винаги заставаше на страната на Ирак, което освен иракски нефт обаче му носеше и много критики от цял свят.

За разлика Сирия в течение на години беше в идеологически и стратегически конфликт с Ирак и затова на нея все още гледат в Багдад с недоверие. Все пак сега по време на посещението си в Дамаск Алави успя да накара президента Башал Ел Асад да обещае, че ще положи по-големи усилия да спре проникването в Ирак на враждебни елементи. Досега повечето диверсанти минаваха благодарение на търпимостта, ако не и на подкрепата на Сирия. Освен това има един предупредителен пример – от 70-те години сирийски части се намират в Ливан, където като мироопазващи сили първоначално подкрепяха християните в гражданската война. Тези войски и до днес са в Ливан и са невероятен инструмент за влияние над развитието.

Саудитска Арабия отдавна има интерес да пренесе в съседната страна, където живее шиитско население, своя изключително консервативен сунитско-вахабитски ислям. Кувейт не е забравил иракската окупация от 1991 година, Иран пък продължилата години първа война в Персийския залив, а Турция разглежда кюрдския северен Ирак поне като част своята ”естествена сфера на влияние”.

С подобни съседи ще е трудно да се осигури мирното възстановяване. Същевременно обаче тези съседи са набрали лош опит с Ирак и затова имат особен интерес в бъдеще той да е мирен и безопасен съсед. По-отдалечени –арабски и не-арабски държави в повечето случаи нямат връзка с Ирак. Те не искат, както и някои европейци, да попаднат под подозрение, че с военно участие в Ирак пост фактум легитимират войната. И на всички тях им липсва решимостта, както и опита.

В това отношение те обаче почти не се отличават от другите – същото се отнася за европейците по отношение на бивша Югославия, за африканците за много конфликти на техния континент. И за двете групи заедно сега за случая със Судан.