1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Имало едно време Крали Бойко…

Така започва видео-приказката за героя на днешното време, която пишат анонимни автори в YouTube и Vbox7. Най-новата българска приказка "четат" Юлия Роне, студентка по културология, и Антоанета Ненкова.

default

Б. Борисов не страда от
липса на народна любов

Песента "Въх, рамо, рамо…" е емблематичен пример за народно видео-творчество, посветено на новата власт. И в този случай авторите остават анонимни, а Бойко Борисов за пореден път се оказва образ, стимулиращ народното творчество.

Последното попълнение в набора от песни, митове и легенди за Бойко е рок парчето, кръстено простичко "Супер нова песен за Бате Бойко". Съпровождан от бойни барабани, вокалистът пее с английско произношение на "р"-то: "Хей, хей, нашата звезда, няма втори като него нийде по света. Хей, нашият герой, него цял народ го люби, а народа той". И това не е всичко - във видео-сайтовете могат да бъдат чути и хеви метъл оди за българския премиер.

Крали Бойко: еротичният Крали Марко на управлението

Boiko Borissov, Bürgermeister von Sofia

Не просто юнак

Бойко Борисов се превърна в новия Крали Марко - само с него той се конкурира по брой песни, смята Юлия Роне, студентка по културология и автор на изследването "Медии с часовников механизъм или как престанахме да се страхуваме и обикнахме политиката". Крали Бойко във Vbox7 обаче не е просто юнак - в неговия образ има и нещо от еротизма на секс символа. Той е скритата фантазия на народа след 20 години преход. И както често се случва, митът за Бойко инкорпорира всички сходни мотиви от други митове: Батман, Супермен и т.н.

Големият взрив

Според Юлия Роне порталът YouTube е изиграл ключова роля за промяната на начина, по който хората общуват с медиите, създавайки нова "клип култура". Във видео-пространството властта се прехвърля от институциите към индивидите. Информацията се предава от линк на линк. Свършила е ерата на политиката отгоре, на облъчването и манипулацията. Хората вече са ангажирани, те се включват в политиката. На мястото на Големия брат, който вижда всичко, се появяват множество малки братя и сестри с камери, чиято поява открива простор за множество перспективи.

По време на протестите в началото на годината например, ако телевизиите акцентираха върху провокациите срещу полицията, то в аматьорските клипове във Vbox7 и YouTube се появиха кадрите с побой над невинните хора, припомня Юлия Роне. Но наистина ли YouTube е раят на демокрацията, на властта на народа? В известна степен - да, смята Юлия Роне. Тя припомня, че именно благодарение на YouTube българите са научили подробности за речта на Ахмед Доган в с. Корчан. Седмица по-рано по телевизията бе излъчен репортаж от събитието, в който не се споменаваше никоя от скандалните реплики. Едва по-късно записът от събитието се появи в YouTube и затвърди имиджа на видео сайта като независима трибуна.

или голямата YouTopia на демокрацията ?

Но това не е властта на разума, уточнява Юлия Роне, а емоционалната власт на афекта. Властта, която обожествява силните личности. Властта, която се определя по броя на гледанията и която удавя средните стойности, а заедно с тях баланса, рационалността и компромиса, казва Юлия Роне и допълва:

Bulgarien Demonstration gegen Regierung in Sofia

Реален протест или по-скоро само снимки на протест?

"Взимаме участие в политиката, но чрез опиянение от камерата - гражданската енергия се изчерпва в препращането на образи. В едно почти воайорско удоволствие участниците в протестите през януари 2009 се състезават кой ще качи по-рано и повече клипове и снимки. Реалният протест се загубва в своята симулация. Имаме само снимки на протест, но не и протест, който наистина променя нещо", е изводът на студентката по културология Юлия Роне.

Приказка с щастлив край?

С други думи, плурализмът и множеството перспективи в интернет съжителстват, но без реално да има диалог между тях, без да комуникират. Видео-пространството фрагментира публиката и създава заливи на спокойствието, в които човек почти няма право на различно мнение, смята Юлия Роне. Това издава липса на гражданска активност - отказваме да живеем в реалността и да поемем отговорност за собствения си живот, обобщава Юлия Роне и продължава: "Предпочитаме да стоварим отговорността върху другите - за добрите неща върху Бойко Борисов, за лошите - върху етническите малцинства. Затова вълшебният образ на Крали Бойко е толкова удобен. Защото си избираме утопията на видео-пространството, където всичко е или черно, или бяло", казва Юлия Роне.

Дали приказката за Крали Бойко ще въведе българското общество в очакваното демократично пълнолетие? Тази приказка може и да е с щастлив край, но може и да се окаже поредната приказка с поука...

Редакцията препоръчва