1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Икономическият растеж в Източна Европа

Източна Европа продължава да расте, поне от икономическа гледна точка. Това може да се окаже като вид оздравителна терапия за Европейския Съюз.

Държавите от Източна Европа отбелязаха през 2004-та година тройно по-голям икономически растеж от страните членки на Европейския Съюз. Източна Европа ще запази икономическата си динамика и през текущата година и ще ще заеме след Азия мястото на втори по икономически растеж регион в света. Според прогнозите на специалисти от Австрийската Кредитна Банка осемте нови средно- и източноевропейски страни-членки на европейската общност ще отбележат през текущата 2005-та година икономически растеж от средно 4,3 процента, за 2006-та се очаква растежът да се покачи на 4,5 процента. В трите бъдещи страни членки България, Румъния и Хърватия икономическият растеж през 2005-та ще достигне средно 4,8 процента, през 2006-та година 5,6 процента. Растящите инвестииции и покачващият се износ са основните задвижващи сили. Средствата от европейските структурни фондове насърчават дългосрочните тенденции в положителното икономическо развитие на източноевропейските държави. Габор Хуня от виенския институт за международни икономически сравнения предвижда, че европейските субсидии, които възлизат на средно 3 до 3 и половина процента от брутния вътрешен продукт, ще доведат до покачване на инвестициите с най-малко 10 процента. Бившият унгарски министър-председател Виктор Орбан е на мнение, че това може да се окаже като вид оздравителна терапия за Европейския Съюз. Това би могло да доведе най-сетне и до изпълнението на икономическите цели от Лисабонската стратегия.
Унгария, Чехия и Полша претърпяват в последно време остра критика от страна на Европейския Съюз. Това се дължи главно на прекалено високите им бюджетни дефицити, като и на твърде ленивата им финансова политика. Специалистите от австрийската кредитна банка са на мнение, че желанието да станат колкото може по-бързо членки на евро-зоната, би могло да доведе до преодоляване на тези дефицити в икономическото развитие. Добре обмислената данъчна политика на споменатите държави допринесе за намаляване на обществения дефицит за 2004-та на средно 4,8 процента от брутния вътрешен продукт – това е с около един процент по-мълко отколкото през 2003-та. Ако тази тенденция продължи, дефицитът през 2006-та ще възлиза на едва 3,7 процента от брутния вътрешен продукт. Това неминуемо ще доведе и до намаляване на инфлацията.
Дефицитът в платежния баланс на повечето източноевропейски държави се тълкува като следствие от икономическата динамика и от растящото благосъстояние на населението в региона. Положителният ефект в търговския баланс компенсира влошаването на туристическия баланс и високите печалби на чуждестранните инвеститори, които печалби представляват в действителност изтичане на капитали. Голяма част от тези печалби биват обаче автоматично инвестирани в същите тези държави, което допринася за дългосрочния икономически подем. През последните десет години източноевропейските страни-членки на Европейския Съюз са утроили износа на свои стоки за държавите от европейската общност и са удвоили дяловете си на европейския пазар.

Подобно съдържание