1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Икономическите предизвикателствата пред България след приемането й в ЕС

Кои са предизвикателствата пред България и Румъния след приемането им в ЕС? Това беше един от основните въпроси на конференция, провела се вчера в представителството на ЕС в Берлин. Маринела Липчева разговаря с един от участниците в конференцията Хелге Толксдорф, ръководителна отдела за Югоизточна Европа във федералното министерство на икономиката.

default

"Най-голямото предизвикателство според мен е, България да успее да овладее процеса на канвергенция в реалната икономика, т.е. да постигне бързо нарастване на продуктивността, да привлече нови инвестиции, да разработи ключови технологии и да модернизира инфраструктурата."

Това твърди Хелге Толксдорф, който познава добре България, защото е следвал там и от години следи процесите на трансформация в страната. Кога обаче България ще успее да постигне всички тези условия, за да се почувства равна и в икономическо отношение с останалите страни от ЕС? Шефът на отдела за Югоизточна Европа към федералното министерство на икономиката е опитмист:

Убеден съм, че през идните две-три години ще могат да се положат поне основите за това. България има на разположение структурните и кохезионни фондове на ЕС. Много важно е да се определят значимите проекти. Във федералната република имаме добър опит при възстановяването на новите източногермански провинции и можем да ви преодставим с удоволстиве нашето ноу-хау, казва Хелге Толксдорф. Въпрост е обаче, дали България ще съумее да използва максимално средствата, които й се предоставят от европейските фондове.

За съжаление, досегашното използване на предприсъединителните средства не беше задоволително,

казва Толксдорф. Той припомня отново за германския опит във възстановяването на регионите в бившата ГДР с европейска помощ и дава конкретен пример, от който, според него, би могла да се възползва и България:

В източногерманските провинции осъществихме широка програма за саниране на мини, които вече не действат. Благодарение на това, сега на тяхно място има красиви екологично чисти райони, в които могат да възникнат нови селища. Това доведе и до големи промени в инфраструктурата. Този опит можем да предадем на България

Според Хелге Толсдорф процесът на икономическо преструктуриране би трябвало да се води с една конкретна цел:

Важното е да се намерят онези рамковите условия, които да съответстват на вътрешния европейски пазар,т.е. да се намери място за нови индустриални браншове, ключови технологии като биотехнология и софтуерно развитие, където могат да се създадат нови работни места, убеден е Хелге Толсдорф.

Естествено в този процес нараства значението и на чуждестранните инвестиции. Какво ще се промени в привличането им след приеманато на България в ЕС?

Важното е, България да осъзнае още по-силно, че влизайки в ЕС, тя попада в пространство на конкуренция, което се простира от Варна до Ирландия, от Бургас до Лисабон, така че са нужни наистина атрактивни предложения, за да се привличат инвеститори. Тук трябва да се имат предвид изключително важни фактори като инфраструктурата, т.е. свързването с глобалните транспортни мрежи. В същото време от значение е и въпросът за достатъчно добрата квалификация на хората, доли те са в състояние да прилагат онези модерни технологии, от които страната има нужда, казва представителят на министерството на икономиката Хелге Толксдорф и предупреждава: тук в близко бъдеще би могъл да се появи проблем. Защото макар и сега България да разполага с добър потенциал от инженери и технически експерти на възраст между 30 и 40 години, бъдещето й в това отношение е несигурно:

Както установява международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие България е изправена пред едно предизвикателство, а именно: да отделя по-големи суми за образование. Международният стандарт за такива суми е три процента от брутния социален продзукт и България е много далеч от тази цифра, казва Хелге Токсдорф. Той все пак припомня факта, че българите са втората по големени група сред чуждестранните студенти в Германия. Големият въпрос обаче е, дали България ще суемее да си върне обратно младите хора, завършили в чужбина.