1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Икономиката на България в ранглистата на европейските страни

Приближавайки се към Европейския съюз България попадна и във фокуса на Европейската статистическа служба – Евростат. Публикуваните от нея данни дават нагледна представа за това, къде се нарежда българската икономиката в европейската класация. Как изглежда България в огледалото на европейската статистика? На този въпрос се спира Емил Попов

Един от най-често използваните показатели, по-които се сравняват по „богатство” европейските страни, е брутният вътрешен продукт на глава от населението. Той е най-висок в Люксембург, където надхвърля два пъти и половина средното ниво на Европейския съюз. Същевременно, по данни на Евростат, в България до края на 2006 г. този показател ще достигне едва една трета от средното равнище на Европа на 25-те – 33,2%. Но България, ставайки член на Евросъюза, едва ли ще се сравнява с Люксембург, който макар и на по-малко от 2000 км от София е някак безкрайно далеч. По-удачно би било сравнението с 10-те нови страни, присъединили се към Общността на 1 май 2004. Най-„бедната“от тях по брутен вътрешен продукт на глава от населението е Латвия. Очаква се тази година тя да достигне 50% от средното равнище на Евросъюза. И все пак, Балтийската република е била на нивото на България преди цели 8 години. Но не само Латвия, но и страни-кандидатки като Хърватска, както и Румъния също изпреварват България.

Дали България скоро ще ги догони, зависи несъмнено от темповете, с които се развива тя. Те се отразяват в динамичния растеж на брутния вътрешен продукт. По данни на Евростат растежът тази година ще достигне 5,4%, а през 2007 – 5,7%. За сравнение: средната величина в Европа на 25-те е малко над 2%. Но данните за високия растеж в България не бива да засенчват факта, че той се дължи и на ниската изходна позиция, от която тръгва страната. В същото време икономиката на Естония, която е далеч по-напред, продължава да расте с около 9%.

Макроикономическата статистика за растежа едва ли е утеха за обикновения българин. Далеч по-интересни са данните за заетостта. Тя се измерва от Евростат с квота, която изразява в проценти отношението на работещите към общия брой на населението на възраст между 15 и 64 години. За 2005 тази квота в България е почти 56%. Тази цифра е далеч по-малка отколкото в най-добрата по този показател страна от Европейския съюз – Дания. Там квотата на заетостта се доближава до 76%, Същевременно заетостта в България надхърля квотата в страни-членки като Полша и Малта. Все пак информацията на Евростат за заетостта се основава и на национални данни, а за тях важат думите на Чърчил, че вярва само на статистиките, които сам е манипулирал.

Отражението на България в огледалото на европейската статистика навява едновременно песимизъм и оптимизъм. Песимизъм, когато страната се сравнява с останалите и оптимизъм, ако се хвърли поглед назад. Достатъчно е да си спомним, че преди 10 години, през 1996-та растежът на българската икономика е бил отрицателен и то минус 9,4%. Направеното досега наистина буди респект. Но то е само малка част от дългия път, който трябва да измине България, за да достигне средното ниво на Европейския съюз. А това все още не е постигнала дори страна като Испания, макар и след две десетилетия членство в Общността.