1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Изчерпани ли са възможностите на ЕС за разширяване след тазгодишното разрастване на изток?

Ръководителите на германските християнски партии ХДС и ХСС тези дни попаднаха във вестникарските заглавия с изказвания, будещи загриженост в страните от югоизточна Европа. Председателката на ХДС Ангела Меркел по време на визитата си в Турция тези дни положи усилия да откаже правителството в Анкара от плановете му за присъединяване към ЕС, а баварският министър председател Едмунд Щойбер от ХСС в интервю де изказа не само срещу приемането на Турция, а също и против присъединяването на България и на Румъния в 2007 год. Подобно отрицателно отношение прояви и евро-политичката от ХДС Дорис Пак в интервю за Дойче Веле по адрес на Македония. Скопие ще внесе утре в Дъблин пред ирландското председателство на общността заявлението си за започване на предприсъединителни преговори. Коментира Клаус Даман:

Лодката е препълнена - на тази формулировка очевидно са се спряли Ангела Меркел и Едмунд Щойбер. ЕС трябвало първо да се справи с последствията от присъединяването на тазгодишните десет кандидати. Който също се стреми към приемане, трябвало да прояви още известно търпение.

Така гласи посланието, отправено не само към България и Румъния, които още отсега са вече с единия крак в евросъюза, а по всяка вероятност през 2007 год. ще направят крачката и с другия крак. Също и македонците, които в момента се канят да подадат заявката си за започване на предприсъединителни преговори, щели да сторят по-добре да позабавят тези си намерения, заяви евро-депутатката от ХДС Дорис Пак. В момента ЕС чисто и просто бил твърде зает със самия себе си. Ь стане ли дума за Турция, Меркел, Щобер и сие блокират напълно: на тази страна и поради ред други причини, те изобщо не биха отредили място на борда на лодката ЕС.

Несъмнено сегашното източно разширяване на ЕС струва много пари. А парите за Брюксел са онова бюджетно перо, които крупните нетни платци като Германия понастоящем искат да намалят. Още повече нови членове на ЕС през следващите години биха стрували още повече пари - тази е логиката, следвана от ХДСи ХСС. Логика, която може да се използва и вътрешно-политически, когато икономията на средства се превръща във висша повеля. А през т.г. предстоят пет вота за местни провинциални парламенти - Ландтази и 8 общински избори. Не бива да се забравят и предстоящите европейски избори.

Популистките лозунги от рода на този, че ЕС не може да си позволи засега нови разширителни турове обаче са привидни аргументи. Който иска да свива разходите в ЕС, би трябвало да започне от там, където се харчат най-много средства: близо 80 на сто от бюзжета на ЕС отива за субсидирането на европейските селски стопани и за стимулирането на структурно-слаборазвитите региони. ЕС трябва да спре това безумие със субсидиите. Само така ще е възможно справянето със сегашния кръг от разширяването във финансов аспект. А тогава вече не би било така фатално и приемането на България и Румъния след 3 години. Или пък на Македония след още 10 или 12. А по всяка вероятност още по-късно и на демократизиралата се Турция.

Трябва да се отбележи обаче, че една стремяща се към европейска членство страна досега остава пощадена от Меркел и Щойбер: Хърватия. От една страна може би защото управляваната от ХСС Бавария традиционно поддържа тесни политически и икономически контакти със Загреб. От друга, защото Меркел и Щойбер очевидно особено силно обичат приятеля си Ива Санадер от консервативната партия ХДЦ. Дотолкова силно, че дори лично агитираха за него в предизборни клипове и уверяваха в европейската му зрелост. И трето, вероятно най-важно: защото Хърватия е така близо до Германия. Именно тук се крие същността на нещата: политически погледнато за приемането на страните от Югоизточна Европа няма алтернатива. Ако ЕС продължава да държи тези държави пред прага си, той рискува нова дестабилизация на региона. Тази гледна точка впрочем застъпват не само управляващите социалдемократи и зелени в Германия, а и голям брой консервативни партии в други страни от ЕС. Ето защо популизмът а ла Меркел и Щойбер е почти без шанс да срещне европейско мнозинство.

Лодката още не е препълнена. За да има обаче място за още пасажери и след 1-ви май т.г. има още доста да се свърши. При това не само в страните-кандидатки, а и в самия ЕС.