Източноевропейска литература в Австрия | Начало | DW | 01.08.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Източноевропейска литература в Австрия

През последните години, все повече източноевропейска литература се превежда на немски език. Въпреки това, интересът на немскоезичния свят към източноевропейската култура вече е започнал да намалява и за да не изчезне, трябва съзнателно да се стимулира, смята австрийският издател от Лойзе Визер. С Лойзе Визер разговаря Юлия Дамянова

default

Лойзе Визер е роден в австрийската област Каринтия, намираща се на границата със Словения. Представител на местното словенско малцинство, той създава издателството си “Визер” през 1987 година в столицата на Каринтия - Клагенфурт. За близо 20-годинишното си съществуване, издателството Визер е публикувало вече стотици томове с източноевропейска литература в превод на немски език, а също и на немска литература в превод на множество източноевропейски езици. За Лойзе Визер особено важни са “малките езици” и литератури като словенската, сръбската, босненската, албанската, българската, които обикновено стоят по-встрани от интересите на масовото книгоиздаване.

В последните години в немскоезичните страни се издават все повече книги на източноевропейски автори. Това безспорно се дължи на засиления интерес на читателите. Но от къде идва този интерес?

Визер: Мисля, че на първо място, това е свързано с разширяването на Европейския съюз. Това, бих казал, не е едно разширяване на Изток, а по-скоро разширяване на Запад, защото всъщност политическата конфигурация на целия европейски континент се оформя наново. От там идва също и един интерес, един естествен интерес. Само че не бива да се заблуждаваме в едно и то е, че доброто никога не се налага от самосебе си. В действителност, злото, лошото, отвратителното – то идва от самосебе си, то е като бурен.

Това, което казвате сега за литературата ли се отнася или за политиката?

Визер: Нека кажем така: това са хубави метафори, които биха могли да се отнасят и за едното, и за другото. Доброто трябва да бъде наложено. И тук стигаме до едно “но”, стигаме пак до проблема, че без съзнателно полагане на усилия тази Европа няма да стане онази Европа, която всъщност искаме. Искам да кажа, че интерес към различните култури имаше, но от опита си в тази област мога да кажа, че той отново спада. И за да не оставим този интерес съвсем да изчезне, трябва да предприемем нещо.

Какво трябва да се предприеме и от кого?

Визер: Всеки, който иска да създаде нещо тук, в Западна Европа, би трябвало да допринесе за това литературата, културата и познанието за страните и хората в тях да е достъпно и разбираемо за читателите от всяка страна на съответния им роден език. Това означава, че ние трябва да имаме грижата да се превежда българска литература, например. Но тук искам да кажа ясно и високо, че и българите трябва да вложат своя принос в това културата им да бъде разбрана в чужбина. И за това не трябват кой-знае какви суми. За други неща често се харчи повече.

Доколко наистина може да бъде разбрана българската култура, например, от немскоезичните читатели? Българската литература е израз на манталитет и традиции, които доста се различават от тези на немския или на австрийския читател.

Визер: Но това е чудесно! Това е чудесно! Колко голи бихме били, ако всички бяхме еднакви. А без да знаеш какво и за какво пишат българите, просто не можеш да кажеш дали то е различно. Ако не бях прочел Господинов, как щях да разбера какво е правил Гаустин във Виена? Ако не бях прочел Дамянов, как щях да науча какви всевъзможни комични и странни неща се случват в някакво далечно и усамотено село? Как ще разбера какво изпускам, ако изобщо не мога да го прочета и да направя сравнение? Това именно е решаващото. Първо трябва да се създаде една основа, един фундамент, едно разбиране, така че хората изобщо да започнат да правят сравнение.