1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Източен потенциал с перспективи

Международният медиен фестивал на Албена 2005

От 17-тия етаж на хотел Добруджа пред очите се разкрива живописният образ на Албена. Погледът стига от хълмовете пред входа на Варна на юг чак до Балчик на север, където Черно море залива варовиковите скали. От високо и инфраструктурата на масовия туризъм – заведенията за скара/бира, плажните кръчми, ресторантите за бързо хранене и студиата за татуировки изглеждат приятни.

Хората идват през лятото тук от десетилетия. Албена, Златните пясъци и Слънчев бряг формират облика на България като страна за евтини почивки – без съмнение двусмислен имидж, но пък и икономически потенциал, който се поддава на изчисления както никой друг в страната.

Туризмът е браншът, който отвори широките икономически переспективи пред страната по пътя към Европейския съюз. В скоро време с подкрепата на Брюксел предстои да бъдат модернизирани летищата на Варна и Бургас. Според прогнозите броят на туристите най-вече от западната и от северната част на Европа ще продължи да расте. А от модернизацията на региона печелят не на последно място и инициаторите на едно събитие, което веднъж в годината превръща района във фокус на един друг бранш в Югоизточна Европа – медиите.

Международните медийни събития – фестивалът в Албена – се проведе тази година за 11-ти път – по линия на фондацията ТВ Уърлд със седалище в София. Нейна главна цел е оказването на подкрепа за развитието в медийното пространство на Източна Европа и на Балканите чрез фестивали, медийни пазари, обмяна на ноу-хау в областта на електронните медии, пресата, рекламата и телекомуникациите, както и иницативи за повишаване на образованието и квалификацията.

Шефът на ТВ-Уърлд Георги Кузмов е ръководител на проекта, който в течение на годините се е превърнал във водещо събитие за региона – с над 1 500 официално акредитирани участници и бюджет от 300 хиляди лева. /от които 40 процента се осигуряват от спонсори и партньори/. Президент на организационният комитет е французинът Стефан Делае, който работи на българския рекламен пазар. Фестивалът на Албена включва множество семинари, медиен пазар с изложители от областта на медиите, телекомуникациите и бранша на високите технологии, както и състезание в няколко категории – телевизионни новинарски и информационни програми, телевизионни забавни програми, радио, интернет, преса и реклама. В сравнение с 2004-та година, когато представените програми бяха 300, сега броят им бе относително по-малък – по организационни причини. А Кузмов си пожелава най-късно през 2007-ма – годината на евентуалното присъединяване на България към Европейския съюз, отношението на Западна Европа към фестивала от Албена да стане много по-сериозно. През тази година участниците във фестивала бяха от Белгия, Германия, Великобритания, Италия, Австрия, Испания и Съединените щати. Като в процеса на интеграцията на България към Европейския съюз председателят на фондацията ТВ-Уърлд Георги Кузмов се надява в рамките на пет години да повиши атрактивността на “своя” международен фестивал за цялото европейско пространство. По неговите думи “Албена може да се превърне във водещ фестивален адрес и за медийните менижъри от Западна Европа, които желаят да опознаят и усвоят динамично развиващите се медийни пазари в източната част на континента.”

Морският курорт със своите възможности за развлечение почти 24 часа в денонощие е безспорно много подходящ – за близо 1 500-те официално регистрирани и около 1000-та неформални участници, които всяка година отбелязват Албена в плановете си. Както и на запад – в България медиите са синоним за надеждата за бързо забогатяване, за международни контакти или шансове за индивидуална кариера. Михаил Христов, например, се занимава с кбалена и сателитна екипировка в София и сега, на черноморското крайбрежие се надява да установи връзки с менижъри на хотели, на които да може да продаде системата за доставка на телевизионни програми. Сред изложителите Христов търси и контакти, които биха му позволили – както казва – да влезе и във връзка с РТЛ и Про Зибен/Зат 1.

Младата Мила Цанева, координаторка на журито за телевизионни новинарски и информационни програми, подобно на повечето хора от организационния екип, не знае дали през 2006-та година отново ще бъде на фестивала. Нейната шефка Антоанета Пунчева е била уволнена само две седмици преди началото на фестивала”В България – както казва Мила чаровно – се импровизира много”.

Концепцията и организацията на фестивала представят една специфична комбинация от анархия и прагматичност. Концептуалните и практическите дефицити са буквално необозрими. Действително – Кузмов акцентира върху европейските измерения на състезанието в двете телевизионни категории, но практически изцяло представена бе само българската програмна и продуцентска сцена.

Участието на целия югоизточноевропейски и източноевропейски регион и постепенно – на останалия европейски медиен ландшафт, обаче, е целта за следващите години. А импровизацията – и това организационният тим трябва да е научил този път добре – не винаги помага. Например - когато става дума за отправената в последния момент покана към герамнската телевизия ЦДФ, която в най-добрия случай ще си я отбележи – за следващата година.

В шестте категории на фестивала бяха раздадени общо 100 награди, като нито една от тях не е дотирана, което всъщност облекчава иначе скъпоструващия фестивал. Но критериите за оценка на журито не е много лесно да бъдат изчислени. Как би било възможно в категорията новинарски и телевизионни програми на базата на “обективността” и “значимостта на темата” /два от четирите критерия/ да се оценяват различни жанрове като разследващи предавания, репортажи-фейлетони или пък прогнози за времето?

Интензивно дискутираната в журито проблематика за критериите все пак не намалява принципно положителното общо впечатление от представените в конкурса