Изтичането на мозъци от Източна към Западна Европа | Начало | DW | 07.10.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Изтичането на мозъци от Източна към Западна Европа

Хиляди учени напускат бедните страни в Източна и Югоизточна Европа, като тенденцията е към покачване. Как може да им се осигурят по-добри условия за работа в собствените им страни? Предлагаме ви някои факти.

default

Източна Европа губи научния си потенциал

Положението е драматично: след краха на комунизма и след въоръжените конфликти на Балканите десетки хиляди учени напуснаха страните си и намериха подслон в държави от Евросъюза. Мнозина прекосиха и океана. Повечето от тях не възнамеряват да се върнат в родината си. Там обаче се чувства остра липса от тяхното ноу-хау, от познанията и уменията им. Тази липса се отразява изключително зле върху икономическия потенциал на страните им.

Symbolbild Blue Card für Europa

ЕС е в търсене на обща позиция по т. нар. синя карта за привличане на специалисти в Общността

В Европа високо квалифицираните емигранти винаги са добре дошли

макар че в Брюксел добре разбират колко е важно Източна и Югоизточна Европа да не губи научния си потенциал. Франко Фратини, който доскоро беше еврокомисар по вътрешните работи, казва:

„Имаме много инициативи, включени в политиката за добросъседство. Знаете, че имаме програми за подпомагане на нашите източни съседки по проблема с миграцията. Например по отношение на Украйна, Беларус и Молдова ние разработваме конкретни проекти, за да мотивираме хората да не напускат страните си”, казва Франко Фратини.

Според Барбара Вайтгрубер от австрийското министерство на науката, интеграцията на източноевропейските държави в Евросъюза намалява броя на учените, които напускат страните си, за да търсят по-добро препитание навън. Тя хвали най-вече седмата Европейска програма за изследователска дейност, която дава възможност на югоизточноевропейските държави да участват като равноправни партньори и по този начин осигурява работа за тамошни учени.

Mann im Flugzeug benutzt seinen Laptop

Десетки хиляди източноевропейски учени се реализират професионално в чужбина

Ефектът е различен, в зависимост от равнището

Сърбия, например, която открай време има европейска ориентация в науката, а учените там мерят ръст с европейските и световните си колеги, сега активно се включва в европейските научни програми. Сръбските университети се опитват да привличат повече чужденци и да създават подходящи условия за връщане в страната на сръбски учени и изследователи, работещи в чужбина.

В Албания положението е много лошо. От 1990 година досега са емигрирали близо 40 процента от учените, половината от тях са под 40-годишна възраст, две трети – мъже. Университетските кадри са непоправимо застарели. Политиката се опитва да взима мерки, но успехите засега са скромни. В Тирана се надяват, че през идните години ще могат да върнат в страната поне 20 процента от емигриралите учени.

Sendungslogos DW-Radio Persisch Wissenschaft

Източноевропейските учени могат да се мерят със западните си колеги

И това никак не е малко, защото става дума за 4000 души, а в момента целият научен персонал на албанските университети наброява 3000 учени.

Барбара Вайтгрубер от австрийското Министерство на науката смята, че източно- и югоизточноевропейските учени поне в няколко области могат да се мерят със западните си колеги. Тя дава пример с доброто ниво на сеизмологията в Македония и обяснява, че Австрия играе ключова роля в научното сътрудничество специално с балканските страни. Интересно е, че не други, а българите са най-голямата група чужденци в Икономическия университет във Виена.

Редакцията препоръчва