1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Изтезанията не бива да се отминават

Германският външен министър Фишер улучи верния тон във Вашингтон – коментар от наблюдателя на Дойче Веле Петер Филип:

Не може да се угоди на всички. Особено пък в политиката. Това по всяка вероятност беше ясно и на германския външен министър Йошка Фишер, когато тези дни трябваше да налучка правилния тон във вашингтон. Той беше длъжен да заяви на САЩ, че действията им и позицията им по аферата с изтезанията в Ирак не са приемливи, без обаче да денонсира приятелството или поне партньорството и да върне обратно във фризера двустранните отношения, озовали се на най-ниската си температурна точка заради войната в Ирак.

Фишер улучи верния тон: той разкритикува американците, но им предостави сами да се справят с аферата, която е тяхна вътрешна работа. Както обаче вече стана: не може да се угоди на всички. Едните биха искали спорът за иракската война да продължи с изказвания от рода на ”първата война в историята, завършила преди да се намери причина за нея”. Те смятат, че новото сближаване между Берлин и Вашингтон е недопустимо. Други пък, сред тях и групичка самопровъзгласили се ”пазители на медиите” по интернет, отричат на Германия, каквото и да било право да критикува. Между тези две крайности се простира широкият диапазон на най-разнопосочни идеолози, коментатори и мнения.

Тежестта в тези групиа с течение на времето вероятно ще се измести в полза на непримиримо антиамериканския лагер в зависимост от това, колко време ще е още необходимо, докато Вашингтон стигне до единствения верен извод: че трябва да се преустановят всякакви инквизиции и отговорните лица /всички отговорни лица!/ бъдат привлечени под отговорност. Твърде дълго време отне, докато най-сетне поне вице-министърът на отбраната Пол Уолфовиц призна, че в Ирак се е нарушавала Женевската конвенция.

Подобно самопризнание само по себе си и някое и друго съдебно дело обаче няма и не могат да са достатъчни. Също не и уверението, че затворниците в Ирак отсега нататък ще се третират по съвършено различен начин. Работата е там, че в цялата работа и германските политици твърде лесно пренебрегват обстоятелството, че в Ирак бе действано по сценария, който е в сила от вече близо три години в Гуантанамо. Та нима е случайност, че генерал Джефри Милър, който отговаря от август насам за иракските затвори, преди това ръководеше ползващия се с най-лоша слава американски пленнически лагер на остров Куба?

Сега се отразява негативно и това, че нямаше официални протести срещу ставащото в Гуантанамо. Нито от Берлин, нито от други европейски столици. И че безрезервно бе посрещната съмнителнната теза на Вашингтон, че задържаните там са подозрителни терористи, а не военнопленници, поради което Женевската конвенция не била в сила за тях. Може и така да е, но: забраната за прилагане на изтезания е валидна и за пленниците в Гуантанамо, но това се пренебрегваше съзнателно и целенасочено от Вашингтон. Докато впоследствие тамошните методи бяха ”експортирани” в Ирак и накрая се стигна до скандала.

Изтезанията в Ирак и изтезанията в Гуантанамо са поради това една и съща тема. А нито германският външен министър, нито европейските му колеги не бива да следват американската теза, че става дума за две коренно различни неща. Може и да е успокояващо, че и в самите САЩ се разследва законността на лагера на остров Куба, но трябва да се зададе и въпроса, защо всичко трае толкова дълго.

Не германското многознайство и самочувствие трябва да са в дъното на мотивите за задаването на въпроси и отправянето на предупреждения, а единствено съзнанието за моралните ценности, официално признати от германците и превърнати от тях едва след Втората световна война и едва с помощта на САЩ в основа за действията им.

Когато Йошка фишер сега припомня за тези неща, това няма нищо общо с ”подмазвачество”, а е само колеблив, макар и оправдан призив на учениците към учителите, да се придължат, ако обичат, към проповядваните от самите тях правила. При тема като изттезанията и правата на човека отгоре на всичко може да се очаква, критикуваните да си направят съответните изводи. В противен случай критикуващите трябва да си направят изводи, за да не се превърнат в съучастници.