1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Изтезанията в Ирак и Женевските конвенции

Кореспондентът на Югозападан-германското радио СВР в Женева Йоахим Шмид-Анкенбауер разглежда скандала с изтезанията на пленници в Ирак в светлината на Женевската конвенция:

Войната е абсолютната противоположност на хуманитарните принципи. В този смисъл може и да е учудващо, че тези принципи са в пълна сила и по време на война, както и след нея. Още в края на 19-ти век се започва договарянето на международно-валидни хуманитарни правила за в случай на война. Не на последно място под впечатленията от двете световни войни през 20-ти век впоследствие се създават Женевските конвенции. Те са общо 4 на брой с няколко допълнителни протокола към тях. В наши дни тези конвенции са подписани от 190 нации.

Един от основните принципи гласи: цивилното население трябва да бъде щадено. Флориан Весфал, говорител на Международния комитет на червения кръст в Женева казва:

Вестфал:

”Основната отговорност за защитата на цивилното население се пада на съответните воюващи страни. Те са задължени от Четвъртата Женевска конвенция преди всичко, да не атакуват пряко цивилното население, винаги да правят разлика между военни и цивилни цели и също така да позволяват на независими хуманитарни организации, да оказват помощ на цивилното население в зоните на бойни действия."

Във връзка с войната в Ирак често се цитира Четвъртата конвенция. По отношение на изтезанията, прилагани от американски и британски войници в Ирак, е в сила предимно Третата конвенция, която регламентира хуманното третиране на военнопленниците.

По принцип е в сила: пленниците трябва да бъдат третирани човечно, достойнството им не бива да бъде накърнявано. Забранено е да се убиват, изтезават, малтретират, осакатяват и обиждат. Воннопленниците не бива да бъдат излагани на показ. Не е разрешено, пленниците да бъдат снимани и тези снимки да бъдат излагани на публичен показ. Определено е дори, как трябва да изглеждат помещенията за настаняването им.

Конвенциите определят също така, кой се счита за военнопленник и трябва да бъде третиран по съответния начин.

Международният комитет на Червен кръст е нещо като пазител на Женевските конвенции. Средствата на МКЧК са: присъствие на място и дипломация. Червеният кръст има правото да посещава пленниците и да предупреждава воюващите страни в случай, че нарушават конвенцията. МКЧК не се обръща към обществеността, това се предвижда само като крайно средство.

Според Флориан Вестфал обаче не достига един важен инструмент:

Вестфал:

”Естествено съвсем ясно е, че сме хуманитарна организация, която действа невъоръжено, която може да работи дамо със съгласието на всички воюващи страни и която, разбира се, не може да наложи военното право със сила. Не можем никого да наказваме, никого да обвиним. Това си остава, както досега, аосновна отговорност на националните съдилища на самите воюващи страни. Така е предвидено от конвенциите."

Междувременно обаче е вече ясно, ча националното правораздаване често не е достатъчно за преследването на нарушения срещу конвенциите, за наказването на военнопрестъпници. Ето защо систематично се допълва международното право. Новият Международен наказателен съд представлява важен инструмент в това отношение. Той обаче не може да направи нищо спрямо САЩ, защото те не го признават.