1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Израелско-американските отношения пред промяна

В апогея на Ливанската война политическият климат между Вашингтон и Ерусалим все още беше наред. Тогава САЩ осуетиха исканото от ООН незабавно примирие, за да дадат на Израел още един шанс да постигне военен успех срещу Хизбула. Сега обаче е напълно възможно, Вашингтон да промени някои свои възгледи относно Близкия Изток. Коментар на Петър Филип.

default

Комисията Бейкър във всеки случай вече намекна, че при търсенето на изход от Иракската криза следва да бъдат обвързани още Сирия и Иран. А след загубените от републиканците избори, президентът Буш може бе вече ще се окаже по-възприемчив към препоръки като горната. В Израел приемат подобни сигнали със загриженост и вероятно не е случайно съвпадение, че тъкмо преди отпътуването на Ехуд Олмерт за САЩ се чуха заплахи, че Израел в случай на нужда можел и сам да осуети иранската атомна стратегия. Очертава се опасна игра, не защото Иран вече заплаши, че в подобен случай, ще отвърне с военен удар, а защото правителството на Олмерт в случая явно се дистанцира от досегашния консенсус с Вашингтон и заплашва с еднолични действия, които биха могли да вкарат в неприятно положение не само САЩ. Ветото на американците срещу приемането на осъдителна декларация в съвета за сигурност след израелската кървава баня в Бейт Ханун вече показа, колко лоши последствия може да има солидарността с Ерусалим. И каква тежест би имало тогава евентуалното американско мълчане, в случай на израелско нападение срещу Иран?

Ехуд Олмерт очевидно разчита на това, че старата ”магия” на взаимоотношенията с Буш все още действа. Тя обаче вече е отлетяла, не само поради резултатите от последните избори в Щатите, но и поради факта, че Олмерт все пак не е Шарон. Изпадналият в кома израелски политик успяваше да създаде във Вашингтон придставата за тясна общност на интереси и действия между двете страни. Олмерт по-скоро представлява рисков фактор: войната в Ливан, безогледните и безуспешни действия в ивицата Газа, вътрешнополитическия уклон на дясно и външнополитическата дезориентираност превръщат Олмерт в губеща фигура и в бреме за една нова или поне модифицирана американска политика спрямо Близкия Изток. Тази политика би трябвало не само да заеме нови позиции спрямо Техеран и Дамаск, но и по твърд начин да наложи курс на деескалация в отношенията с палестинците. Тази нова политика би следвало решително да прокара и необходимостта, Израел също да зачита международния инструментариум за решаването на израелско-ливанския конфликт, така че да се предотврати евентуално падане на правителството на Фуад Синьора.

Затова се множат признаците за промени в американско-израелските отношения. Ерусалим би трябвало да реагира спокойно на това, защото в същото време остава ясно едно: лека промяна в климата на тези отношения няма да постави под въпрос или да унищожи едно дълбоко приятелство.То обаче може да бъде нарушено и застрашено от безогледни солови акции. Затова Ерусалим би трябвало да се пази от тях.