1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Израелските медии и войната

Както във всяка война, така и сега в Ливан, медиите играят значителна роля. Бетина Маркс разказва, как израелските медии реагират на сраженията.

Израелският журналист Гидеон Леви е самотен борец против войната

Израелският журналист Гидеон Леви е самотен борец против войната

Битките в Ливан започнаха внезапно и изненадващо. Никой в Израел не беше очаквал, че граничния инцидент, при който бяха убити осем войници и бяха отвлечени двама, така бързо ще прерастне в истинска война. Въпреки това, израелските телевизионни канали излязоха със специални предавания и музикални сигнали като “ Израел във война” или пък “ Израел се бори”

Джингъл

Военните репортери плъзнаха из региона с бронирани жилетки и каски. Подвижните телевизионни станции бяха разположени навсякъде из населените места на Северен Израел. Почти нямаше паднала катюша, която да не бъде своевременно и на живо отразена от мястото на събитието. Един от репортерите даже за малко да бъде улучен от ракета по време на предаване на живо. Двата най-масови вестника Маарив и Йедиот Ахронот прибавиха към изданията си стикери с надписа “Ние ще победим”, радиорепортерите започнаха да говорят все по-често за: “Нашите войници”, “нашите бойни самолети” и “нашите бойни кораби”. Основният водещ на новините на държавната телевизия пък от началото на военните действия завършва всички предавания с молитва за здравето на войниците.

Гледните точки по повод войната са почти едни и същи : според израелците това е нужна, справедлива война, война, която се води срещу терористична банда, застрашаваща не само Израел, но и Ливан. Единици са онези, които изпъкват с позиция, различна от всеобщата. Сред тях е журналистът Гидеон Леви. Той пише репортажи от палестинските земи за ляво-либералния вестник Аарец и пламенни коментари против окупацията. Той беше първият, който публично осъди войната и подложи на съмнение всеобщите убеждения в правотата на военните действия.

Леви :

“Не, не вярвам, че това е война за защита на нашите граници. Това не и война, която ни е наложена против волята. Без съмнение това е избрана от самите нас война, която според мене, не е приемлива. Имаше нападение и провокация срещу Израел – това е неоспоримо, но въпросът е, как реагирахме ние и докъде ще ни доведе това.”

Само че в Израел в момента думата имат военните. Пенсионирани офицери от всякакъв вид населяват телевизионните и радио-предавания и заливат обществеността с безкрайни анализи. Дежурният военен на Десети телевизионен канал е Дани Ротшилд – предишен шеф на военното разузнаване. От началото на военните действия той коментира ставащото от телевизионното студио :

Ротшилд:

Трябва да кажем на нашата общественост, че това е нашата война. Ние не сме маши в ръцете на американците. Ние защитаваме нашите населени места на Север, защитаваме се срещу Катюшите.”

В целия този медиен хор твърдо рядко се долавят гласове на не-военни. Изключение беше появата на историчката и пацифистка Хана Сафран от организацията “ Жени срещу войната”. По десети телевизионен канал тя разкритикува факта, че медиите са окупирани предимно от мъже:

Сафран:

“Защо по медиите не се допускат други мнения, защо не се чуе гласа на жените? В моменти на война, сме принудени да слушаме само генералите. При това те вече водиха една безрезултатна война. Та ние вече сме били 18 месеца в Ливан и то без всякакъв успех. Това беше провал и над 1000 войници оставиха живота си там.”

Само че пацифизма и дипломацията в момента почти нямат място по израелските медии. Защото за журналистите в момента текат “Военни дни” .