1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Израелската офанзива в Ливан и арабите

Израелските ракети, които се сипят върху Бейрут, само подклаждат омразата на арабите и укрепват каузата на радикалните елементи – смята Кристиане Шльотцер в статия за вестник “Зюддойче Цайтунг”:

default

Арабският свят, особено Ливан, си спомня 1982. Тогава израелските танкове също навлязоха в южната част на страната и – просто немислимо днес - бяха посрещнати с цветя от ливанските шиити. Защото израелците бяха дошли да прогонят от зоната партизаните на Ясер Арафат. Преди това палестинската Ал Фатах тормозеше шиитите. Ликуването обаче бързо се уталожи, тъй като сега пък израелците започнаха да третират грубо ливанските шиити. В тази атмосфера се пръкна Хизбула, шиитската милиция, която от близо 25 години не дава мира на Израел.

Споменът за 1982 е спомен в черно-бяло. Днес арабите гледат в продължение на 24 часа – стига да работят електроцентралите и генераторите – цветни изображения на кръв и разрушения. Разликата от някогашната война е перманентното медийно присъствие на войната, в кадри с крайна бруталност, създаващи своя собствена реалност. Те уголемяват и огрубяват и без това драматичните събития.

Точно в този момент израелското правителство едва ли се замисля за сателитната телевизия и нейното въздействие – а би трябвало да го направи. Защото кадрите с ранени, убити или бягащи ливанци усилват още повече откритата или прикрита омраза към Израел в арабския свят.

Населението в много арабски страни възприема своите управници като слаби, защото никога не можаха да се опънат на Израел, нито пък да помогнат за създаването на независима палестинска държава. От тези настроения Хизбула се опитва сега да извлече политически капитал, хвалейки се с военните си успехи срещу Израел.

Ливан също е една слаба страна. Нейните правителства така и не успяха да изградят боеспособна армия или да разоръжат партизаните на Хизбула. Впрочем силна ливанска държава не се и искаше – нито от Сирия, която не желаеше да изгуби влиянието си в Бейрут, нито от влиятелните ливански фамилии, нито пък от Израел. Напоследък бе заслабнала и Хизбула. Нейните сирийски приятели бяха принудени да изтеглят войските си от Ливан и призивите за разоръжаването й започнаха да стават все по-силни. Но ето че сега водачът на Хизбула Хасан Назрала се закичи с ореола на нов арабски лидер, одързостил се да атакува Израел.

Когато развалините бъдат разчистени и мъртвите погребани, равносметката от този конфликт ще бъде горчива и за арабите. Какво ще стане например с ислямистко-политическите движения в арабския свят, в Египет и край Персийския залив? Напоследък те оказваха натиск за повече демокрация върху своите правителства. Укрепването на Хизбула от своя страна поставя под натиск тъкмо онези, които преминаха в лагера на умерените.

Това не са добри перспективи за така необходимата демократизация в Близкия Изток. Всичко това няма да помогне впрочем и на Израел – защото само увеличава броя на онези, които се хващат на пропагандата на радикалните изкусители.