1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Изоставените деца на България – Част 1, Анализ на Антоанета Ненкова

Трагедията в Трън е поредният зловещ римейк на „пренебрегването до смърт”, което е реалност в българските детски институции. За тях в България отговарят три министерства и две агенции.

default

Ужасът Могилино ни го показаха от ΒBC – във филма за детския дом в русенското село, излъчен миналата година. Продукцията на авторката Кейт Блюит, снимана в продължение на девет месеца, бе „90 минути неподправен ужас”. „Всички, запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години на миналия век, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят. Основната разлика е в това, че България вече е член на Европейския съюз”, бе един от коментарите в интернет.

Но черният списък на детските домове в България не започва и не свършва с Могилино. Преди него бяха ужасът Факия и Добромирци. Домът в Добромирци вече го няма. Той бе закрит от българската държава през 2006г. Преди това през 2003г. бе затворен детския дом в Странджа – с. Факия, в който умираха по 6-7 деца на година, при температура от -18 градуса през зимата. После публиката научи за дома в Могилино. Въпрос на време и желание е да научи сега и за Рудник, Стража, Горна Козница, Медвен, Гомотарци, Сладък кладенец…– все фабрики за аутсайдери, които още съществуват. Случващото се в тях е подобно на показаното от BBС за дома в Могилино.

Тези дни станахме свидетели и на трагедията с изоставените деца от дома в Трън.

Чухме за секс и насилие над непълнолетни от дома. Бе убито 15-годишно момиче,а двете му приятелки бяха простреляни. Явно затварянето на отделни детски гета, като тези във Факия, Добромирци и Могилино, не е достатъчно, за да се сложи край на политиката на гетоизиране.

През последните 10 години съм била във всичките така наречени домове за умствено изостанали деца в България. В началото домовете бяха 32. Днес са 26. Примерите са различни – има и добре, има и лошо функциониращи домове, има алтернативи, но я има и културата на обществото ни, според която изоставянето на дете е нещо "нормално".
И все пак, когато през 2006-2007г. влязох да пореден път в така наречените детски специализирани институции, отново се появи въпросът: Какво още трябва да се случи, за да бъдат забелязани изоставените деца на България?

Пренебрегване до смърт

За смъртта в архипелага на забравените се знае от години. Но случващото се в детските домове за умствено изостанали продължава да консервира статуквото.

Зловещ римейк накара властите да затворят през 2006-та детския дом в с. Добромирци

„… На 19 октомври 2005 Любка и Роза, две слепи деца от дома в Добромирци, са оставени сами в банята. Според версията на персонала в този момента влиза деветгодишната Седа и отваря докрай крана на горещата вода. По-късно петгодишната Любка умира в пловдивска клиника...”

Тези редове бяха публикувани в „Капитал” преди две години. Същата трагедия се случва в дома за деца и младежи с умствена изостаналост в родопското село Добромирци и през 1998. На 17 октомври 2000 бях в детския дом, на около30 км. от областния център Кърджали. И тогава социалната работничка Мариана Балтова ми разказа за „едно лудо момиче от дома, което е убило едно безумно момче...”

Дванайсетгодишният Цвятко Георгиев, сляп и парализиран по рождение, е изпратен в дома за деца с дълбока умствена изостаналост в Добромирци, община Кирково, от отчаяните си от мизерията родители. Една сутрин, след закуска, младата санитарка Севгинар понася Цвятко на ръце към банята. Нямало сапун. Оставя оцапалото се с изпражнения и повръщано дете на пода и се връща за сапун. И тогава в банята влиза 13-годишната Росица.Тя искала да помогне, завъртяла крана с гореща вода и маркучът попарил сакатото момче. Родителите на Цвятко не дошли на погребението. Детето е погребано в селото. В заграден терен до мюсюлманското гробище в Добромирци.

В Добромирци, през 2000 имаше около 80 малки гробове. От 1965 до 2000г. средно на година в детския дом умират по около 4-5 деца. Смятах, че трагедията с Цвятко,е последната за дома в Добромирци. Но през 2006 г. научих за Любка. После и за смъртта на друго момче от дома - Рамадан.

Черният списък на Добромирци

1997 - 4 деца от дома са починали /Тянко Василев, Златка Стефанова, Стефка Ангелова, Запрянка Костадинова/

1998 - починалите деца са 6 /Сийка Ламбова, Димитър Патъров, Спаска Кочева, Мая Желева, Стоян Николов, Яна Чолакова/

1999 - 1 дете умира в дома - Мариета Дикрян

2000 - починалите деца са 3 /Лозан Лозанов, Галя Огнянова и Георги Димитров/

2006 - мрачната статистика е със същото продължение.

За 6 години почти нищо в един български дом за тежко увредени деца не се е променило.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание