1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Изминаха 10 години от смъртта на Ицхак Рабин.

Бившият премиер подписа през 1993 година мирното споразумение с палестинците, поради което получи заедно с тогавашния палестински президент Ясер Арафат нобеловата награда за мир. Останало ли е днес нещо от тогавашната атмосфера на мира?

default

Времето на насилието в Израел, достигна навремето кулминационната си точка с убийството на Рабин преди 10 години. В продължение на седмици, противниците на Рабин от дясното политическо пространство водеха кампания срещу министър-председателя и неговата мирна политика.Тази кампания беше подклаждана от политиците на Ликуд Ариел Шарон и Бенямин Нетаняху. В крайна сметка се намери религиозен фанатик, който с подкрепата на екстремистки настроени равини, застреля Ицхак Рабин. Убийството разтресе израелското общество до дъно. В продължение на седмици цареше отчаяние и безизходица, които се усещаха и в публичния дебат. Най-вече младежта тъгуваше по министър-председателя и се зарече, че ще реализира неговото политическо завещание . “Едно поколение настоява за мир” – това беше едно време основния лозунг, който можеше да се прочете по плакати на демонстранти, по фланелки и стикери.

Само че настроението на подем, произлязло от отчаянието, много скоро отстъпи място на отрезвяването. Под влиянието на неуспешните наследници на Рабин на лидерския пост на партията на труда, левият политически лагер беше маргинализиран в обществото. Мирното движение на практика се провали под ударите на припламналото наново насилие между израелци и палестинци.

Националистическият лагер и и най-вече неговите крайно десни крила сред заселниците си останаха точно толкова агресивни и готови за насилие, колкото си бяха преди 10 години. Както преди убийството на Рабин, така и днес 14% от населението са готови да участват в неразрешени протестни акции. Нима нищо не се промени през изтеклите 10 години? Напротив. Има промени. За разлика от 4 ноември 1995 година когато стотици хиляди демонстранти се стекоха в центъра на Тел Авив за да изразят доверието си към Рабин и неговата политика за мир, днес надеждите за по-добро бъдеще до голяма степен са изчезнали. Призивът за мир е почти заглъхнал. На негово място се настаниха апатия и дезориентация. При това Рабин едва ли беше ангелът на мира, както беше стилизиран след смъртта си. Даже политиката му за мир се придържаше строго към разбиранията за Израел като единствената суверенна държава в региона между Средиземно море и река Йордан. На палестинците Рабин беше готов да даде само ограничена автономия, но никога по негово време не ставало дума за самостоятелна палестинска държава.

Въпреки това, политиката на Рабин беше най-доброто, което Израел е познавал от времето на шестдневната война през 1967 година до днес. Политическото, дипроматическо и икономическо положение в Израел никога не са били по-добри отколкото в годините след началото на мирния процес. Преди 10 години все още имаше надежда, че помирението с палестинците и съседните арабски държави е възможно и осъществимо. След убийството на Рабин преди 10 години обаче тези надежди се изпариха. Оттогава насам Израел не е преживял нито един добър момент.