1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Измамник оплита десетки хора с шпионски легенди

Торстен О. – красив млад мъж с маниери, очарователен събеседник, доктор на науките, служител на ООН и изгряваща звезда на политическата сцена в провиниця Шлезвиг Холщайн. Списание Шпигел разказва историята на един измамник, успял да заблуди десетки хора и забъркал в аферата си дори германксите тайни служби.

default

От миналата седмица историите на Торстен О. са предмет на наказателно дело. Повече от час отне прочитането на 27-те обвинения срещу бившия професионален войник за извършени десетки измами и незаконно присвояване на титли. Според обвинението, измамена е била не само Свободната декомратическа партия в град Ицхо, на която Торстен О. дължи членски внос за години, но също така автотърговци и посредници за недвижими имоти, адвокати, банкери, дори военни и дипломати. Според следователите, 31-годишният измамник умеел да разказва фантастични истории и така да преплита истината и лъжата, че мнозина му вярвали. Всякакви съменния отхвърлял с обяснението, че всъщност работи за разузнаването и е положил клетва да пази тайна. А за евентуалните проверки държал в резерв купчина документи, които винаги носел в кафяво куфарче. Сред тях имало например копие от диплома за почетна докторска титла от Карибския Йоркшър Юнивърсити ъф Тортола, която завършилият професионално училище Торстен О. представил в кметството и оттам насетне по паспорт носел докторска титла. Или пък докумнтът за имотно състояние, издаден от Хонгконг енд Шанхай Банкинг Корпорейшън, удостоверяващ притежаването на скромната сума от 3,5 милиарда евро, срещу който дирекцията на авторитетна хамбургска банка веднага му отворила разплащателен влог и му дала личен сейф. На свои познати Торстен О. загадъчно намеквал, че астрономическата сума е част от таен бюджет на германското разузнаване БНД за огромна програма за сателитен шпионаж. Той лично се занимавал с проекта чрез фирми за прикритие на разузнаването и така попаднал в сериозна политическа интрига. По въпроса нямало какво да се разпитва, защото шефовете му от разузнаването тъй или инак щели да отричат всичко докрай. За да докаже принаделжността си към тайните служби бившият танкист често показвал очевидно фалшифициран фиш за заплата, в който пишело, че е професионален офицер, откомандирован в разузнаването. Успоредно с шпионската, Торстен О. работел и върху своята дипломатическа кариера. С помощта на диплома за участие в информационно мероприятие на Външното министерство по въпроса професионалните възможности в рамките на ООН, измамникът се представял като “аташе в процес на обучение” и успял да се добере до най-висши обществени кръгове. Следователите разполагат със сведения за среща между Торстен О. и военното аташе на сенегалското посолство. Мошеникът се представил като отличен познавач на германската оръжейна индустрия и специалист по африкански диалекти и предложил услугите си на сенегалското правителство. Посе чрез адвоката си Торстен А. Написал писмо до германското военно контраразузнаване, в което съобщавал, че сенегалското разузнаване направило опит да го вербува и предлагал услугите си като двоен агент. Военното контраразунаване препратило въпроса до цивилното контраразузнаване, а адвокатът на Торстен О., който водел многобройни преписки от името на клиента си, в крайна сметка останал с неплатени хонорари в размер на 270 хиляди евро. Неговият златен клиент, който сега ще бъде подложен на психиатрични изследвания, дори пред съда не се отказва от твърдението си, че все пак е имал нещо общо с разузнаването БНД. И това донякъде е вярно. Според негови познати Торстен О. навремето изпратил електронно писмо чрез официалната страница на разузнаването, в което се представял като бивш агент, който иска да поднови работа. Шпионската централа отначало на обърнала внимание на писмото, но когато от различни посоки започнали да пристигат запитвания имат ли такъв служител, преди година шпионите се размърдали. Изпратили на Торстен О. няколко предупреждения да престане да се представя за служител и на разузнаването, но измамникът успял и от това да извлече полза. Прегъвал писмата така, че се виждала само бланката на разузнаването и неговото собствено име и ги показвал насам-натам като доказателство. Естетствено, текста на писмата никой нямал право да чете – те били строго секретни.