1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Изложба, посветена на Елиас Канети

По повод 100 годишнината от рождението на Елиас Канети в Цюрих е открита изложба за живота на големия писател

default

Това е търсачество по следите на един сензационен живот. Изложбата “Елиас Канети 1905 – 1994” в Цюрих е замислена като един вид следотърсачество в лабиринта на една биография, пълна с противоречия, заблуди, криволици. Ръкописи, снимки, магнитофонни записи, исторически свидетелства – ако търпеливо проследи всички тези мозаечни късчета, посетителят ще придобие впечатляваща представа за разпокъсания живот на Канети, ще разпознае в него и чертите на измъчения век, сложил отпечатъка си върху Нобеловия лауреат, който с литературното творчество, антропологичните и социалноисторическите си студии на свой ред също слага отпечатък върху века.

По повод 100 годишнината от рождението на Елиас Канети на 25 юли Цюрих посвещава на писателя литературна проява от няколко части – не без основание, защото именно и единствено в цюрихския “рай” този европейски интелектуалец и писател преживява “най-щастливите години от живота” си, както пише в “Спасеният език”. През 1916 г. той идва в Цюрих заедно с майка си и братята си, прекарва известно време в един пансион с огромна градина и овощни дървета край цюрихското езеро. Чарът на една загадъчна жена е онова, което през последните години от живота му от Лондон го връща отново в забравения “рай”. През 1971 г. Канети се жени за Хера Бушор, реставраторка в цюрихската художествена галерия и след раждането на дъщеря им Йохана устройва втория си дом в Цюрих-Хотинген, в подножението на планината. Тези спирки от живота му могат да се проследят в изложбата, създадена от биографа на Канети Свен Ханушек съвместно с Цюрихската централна библиотека, където се съхранява наследството му. В словото си при откриването на изложбата, подчертава Ханушек, искал преди всичко да “постави въпроси, да разкрие тайните на неразгаданото излъчване на Канети”.

“Че някои се ровят в живота ми, ме изпълва с отвращение. В техните ръце това ще е друг живот. Аз обаче искам да запазя този живот такъв, какъвто наистина беше. Да намеря средство да скрия живота си тъй, че да е видим само за онези, които са достатъчно умни, за да не го изопачават.” Именно на това желание подчинява концепцията си биографът Ханушек, като представя в изложбата толкова много материали, че посетителят буквално не смогва да види всичките – не му остава нищо друго, освен да гледа само онези, които го интересуват. В словото си за “вироглавите метафори” на Канети германистът Петер фон Мат заяви в Цюрих на една от проявите послучай 100 годишнината на писателя, че Канети е имал повече врагове от много други свои колеги, защото не е мислел “по формули”, а е търсел “необузданото и неповторимото”.

В изложбата могат да се проследят всички влияния, формирали писателя, всички доминантни фигури в неговия живот, които са насърчавали развитието му и срещу чието надмощие той в някакъв момент се е опълчил. Русчук, днешният град Русе, където е роден писателят, може да се види такъв, какъвто е бил на времето, на пощенската картичка, изложена сред експонатите на изложбата. В друга витрина пък са потавени старите английски детски книги, които рано починалият баща на Канети му е подарил в Манчестър, където семейството се премества да живее през 1910 година. Впечатляващи са и снимките на майката, упражнила немалко влияние върху Канети. Освен това в изложбата са включени експонати, показващи галерията от жените, които Канети е обичал, използвал, наранявал, напускал или забравял: Ана Малер, Айрис Мърдок, Фридл Бенедикт, Мари-Луизе фон Мотесицки. Додето най-после среща последната си жена, независимата, суверенна Хера Бушор, у която намира всичко, което е търсил и заради която завинаги се отказва от авантюрите. В Цюрих, в последните години от живота си Елиас Канети е обсипан в крайна сметка от признания и награди – включително Нобеловата награда за литература през 1981 година.