1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Изгледите за промяна в американската външна политика при президент Демократ

Статия от ФАЦ

Дали ако в Белия дом отново управлява демократ ще бъде по-добре за Германия и Европа? Който посещава предизборни митинги в Америка слуша твърде много критики спрямо външната политика на президента. Хауърд Дийн заявява, че под управлението на Буш Америка е загубила "моралното лидерство" над света. Бившият губернатор на щата Вермонт още от начало е един от най-строгите ктритици на войната в Ирак. Също и американскат севернокорейска политика е погрешна. Президентът е позволил на страната да стане ядрена сила.

Досега в предварителните избори Дийн не се представя така добре, както можеше да се очаква от допитванията. Затова е вероятно, че през следващите дни той ще оттегли кандидатурата си. Нападките над външната политика на Буш обаче зачестиха и в стандарните речи на другите кандидати. Сенаторът Джон Кери от Масачузетс, който в момента е най-вероятния съперник на президента, говори за "най-арогантната, най-несръчна и лекомислена външна политика в новата американска история". Той получава много аплодисменти преди всичко пред либерална публика, като тази в щатите от Нова Англия, когато заявява:"Аз никога няма да превърна млади американци в униформа в заложници на нефтените интереси в Близкия изток." Включително е сенаторът Джон Едуардс от Северна Каролина, който влезе в предварителните избори с една решителна вътрешнополитическа и икономическа кампания, осъжда "Двете Америки във външната политика". За мнозина германци това може да звучи твърде добре, защото тук в страната не само от войната в Ирак се чуват оплаквания от едностранните действие на световната сила. При внимателен поглед обаче представите на демократи като Кери и Едуардс само на места се сближават с мисленето в Берлин. И двамата гласуваха в Сената за войната в Ирак. За оправдание Кери добавя, че е бил на мнение, че Садам Хюсеин трябва да бъде привлечен под отговорност. След това обаче Буш поел по погрешен път като разтрогнал важни съюзи. Разлики с президента се забелязват при оперативни въпроси. Кери се обявява за по-силен международен ангажимент в Ирак. Едуардс дори пледира да се предаде на ООН временната администрация на страната. За разлика Буш търси преди всичко облегчаване на бремето над американските сили в Ирак, а иначе иска бързо предаване на суверенитета в ръцете на иракчани.

Ако човек вземе заедно тези подлежащи на промени изказвания, тогава изглежда, че Кери или някой друг демократ ще се изявява подобно на Клинтън. По стил и тон в чужбина вероятно мнозина ще се разбират по-добре с него, отколкото с Буш. По съдържание обаче предстоят множество търкания, произтичащи от различните стратегически акценти и политически култури. Радиклна промяна в американския външнополитически курс изглежда малко вероятна, независимо кой победи на 2 ноември.