1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Изборът за българина – „нежеланото, но действително”

Както в началото на миналия, така и в началото на този век най-много половината от българите, имащи право на глас, го упражняват. Останалите или не гласуват или правят това с омерзение. Анализ от Антоанета Ненкова.

default

Ще останат ли урните празни?

Докато българинът има поданическо отношение към политиката и няма мобилизиращ елит, който да е в състояние да генерира нова перспектива, изборите за него ще са винаги “нежеланото, но действително”. Такъв е изводът от прелистването на документи и проучвания, които правят паралел между българския политически манталитет от миналия и от новия век.

В началото на 20 век българинът изразява недоверието си във властта с лаконичното: “Маскари са до един”. Един век по-късно, социологически проучвания сочат, че социалният песимизъм на българина расте. Дори икономическият растеж от последните години не произвежда оптимизъм. Българските партии са слабо желани - само 50 на сто от населението биха избрали коя да е от тях. За повечето българи пряката демокрация и пряко избираната власт са нещо популярно, но далечно от реалността, в която царстват партиите.

Wahlen Niederlande Bleistift

Българските партии са слабо желани

На 20% от българите им е “все тая”

А за 40% диктатурата е абсолютно допустима, сочат социологически данни. За сравнение - одобрението за референдумите е голямо. То е особено силно в групата до 40-годишна възраст. При нея отношението да/не достига 71% срещу 9%.

Така или иначе отчуждението от политическото продължава. Според българската историчка Добринка Парушева от Института по балканистика към БАН обяснението за този политически манталитет е в “поданическо” отношение на българина към политиката. Става дума за нагласа към критика преди всичко, но не и за интерес към участие /за издигане на искания, за вземане на решения, за страх от поемане на отговорности/. В самото начало на 20 век предизборната агитация, особено по селата, се води най-вече в кръчмата, кафенето или на мегдана. От всички българи, които имат право на глас, едва половината го упражняват - в българските избори участва около 1/5 от цялото население. Българите не виждат в държавата и в нейната политика средство за поддържане на съществуващи модели на стопанско и социално поведение... .

”Народ-бозайниче в политическо отношение" - така Стоян Михайловски нарича отчуждения българин от епохата на началото на модернизацията на България. Но има и друг определящ фактор за българския политическия манталитет от началото на 20 век. И той е, че българинът няма мобилизиращ елит, който да е в състояние да генерира нова перспектива. Според британски дипломатически документи от този период ”партиите в България не представляват групи от хора, които отстояват обща кауза. Действията на членуващите в партиите се определят не от убеждения, а от лични вражди и изгоди. Партийната дейност е занятие, двигател на което е по-скоро темпераментът, отколкото отстояването на програма…”

BdT Schilfgras bei Schleswig

Социалният песимизъм на българина расте...

Дефицитът на модерна политическа култура

Както у избиратели, така и у избирани, този дефицит се оказва една от основните пречки за успешната модернизация на България в края на 19 век и началото на 20 век. Пак този дефицит е и сред причините за катастрофиралото българско еврочленство в началото на 21 век. Едва около 20% от българите днес декларират социално израстване. Около 80% се определят като губещи. Кривата на оптимизма пропада, коментира българският социолог Живко Георгиев. Българинът е песимист за перспективата пред страната си. Това сочат данните от мащабно национално социологическо проучване, от последните години, на тема “Състояние на българското общество”. Според Живко Георгиев, един от авторите на изследването, за българите времето на реформите е не приближаване към цели като правова държава, евроинтеграция и пазарна икономика, а отдалечаване от тях. Политическата класа е упреквана, че е моделирала технология на прехода, която я е направила единственият печеливш от промяната.

Никаква икономическа политика сама по себе си не може да преодолее тенденцията на растящ социален песимизъм, ако властта не реинтегрира изгубилите от промените в България и не мобилизира спечелилите от тях. Това е позиция на политолога Иван Кръстев. Според него успешната евроинтеграция на България предполага солидна мобилизация и проява на солидарност между разбягалите се след житейските си шансове социални прослойки. Докато това не се случи политиците ще продължават да бъдат едно от най-отхвърляните обществени малцинства. А отчуждението на българина от политическото и гласуването с омерзение ще продължат.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание