1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Изборите и реакцията навън

В реакциите си по повод първия кръг на президентските избори, редица чуждестранни медии констатираха, че в неделя предстои един злепоставящ България балотаж заради участието в него на крайния национал-популист Волен Сидеров. В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира върху причините за тази загриженост

default

Твърде странно, но и показателно е, че в предизборната кампания, както и в изявленията на двамата основни претенденти след първия кръг на президентския вот, предстоящото членство на България в ЕС беше засегнато пренебрежимо слабо, да не кажем почти никак. Загърбили най-важното събитие за страната от 1 януари идната година, фаворитът за втори мандат и сегашен президент Първанов и лидера на “Атака” Сидеров предпочетоха да концентрират словесната си енергия повече или по-малко във вътрешнополитически послания, отколкото в образа на страната, погледнат отвън. Този образ, според телевизионния канал Евронюз, може да бъде сериозно накърнен, тъй като “присъствието на ултранационалист като Сидеров на балотажа ще навреди на имиджа на България в навечерието на нейното влизане в ЕС”. Световната ТВ мрежа Си Ен Ен е категорична, че неделния балотаж с участието на лидера на “Атака” ще бъде “злепоставящ” за страната, а агенция “Ройтерс” не пропусна да отбележи, че “ксенофобската партия на Волен Сидеров “Атака” е срещу влизането на страната в ЕС”.

Съвсем естествено мажоритарният вот за държавен глава предполага преди всичко адресиране на посланията към конкретните избиратели в страната, но това съвсем не означава пренебрежение към сигналите, които носят тези послания към партньорите в чужбина.

От какво, всъщност, са загрижени наблюдателите за предстоящия балотаж?

Колкото и видимо да е нежеланието на Георги Първанов да обсъжда, нежели да води политически дебат с лидера на “Атака”, изправяйки се срещу него в неделя той би следвало да е отговорил на някои от неудобните, но уви, реални въпроси, поставени от Сидеров. Сегашният президент и неговия щаб добре знаят, че подценяването на политическия противник, независимо от внушителната преднина от първия тур, може да изиграе лоша шега на всеки кандидат. Неслучайно известният социолог Андрей Райчев беше принуден да констатира, че “избирателите не искат нито национализъма на Сидеров, нито неговия расизъм, нито неговите открити фашистки позиции. Просто избирателите са недоволни от сегашната ситуация и са направили с него техния първи избор”.

Очевидният популизъм на “Атака” с нейната като цяло “анти” риторика в заклеймяването на целия политически елит като напълно корумпиран, накара някои наблюдатели в страната и чужбина да я приемат като като формация на крайната левица. Това беше и причината мнозина да прогнозират, че Волен Сидеров ще бъде конкурент за избирателите най-вече на Първанов, че "Атака" ще черпи последователи най-вече сред разочарованите от водената дясна политика на сега управляващата левица. Оказа се, че макар "Атака" да успя да “дръпне” някои леви избиратели с твърдолинейни нагласи, прогнозите излязоха неточни. Според първоначалните социологически данни след първия кръг, за “Атака” са гласували солиден брой разочаровани десни избиратели, които очевидно също имат националистически и ксенофобски убеждения. Така Сидеров се оказа конкурент не толкова на Първанов, колкото на подкрепяния от 4-те партии общ кандидат на десницата. Това не може да не представлява сигнал за тревога за Европейската десница, която чрез Европейската народна партия-Европейска демокрация в Европарламента оказа силен натиск за излъчването на общ десен кандидат, чието представяне на първия кръг, уви, се оказа особено слабо.

На първата си пресконференция след първите прогнозни резултати, лидерът на “Атака” каза нещо твърде важно, което преминаваше като “червена нишка” в цялата му предизборна кампания. “Независимо от крайния резултат, аз ще продължавам борбата”-декларира Сидеров, с което давде солидна заявка за следващите изборни “изпитания” на българската демокрация през следващата година. Тогава предстоят последователно избори за депутати в Европейския парламент, избори за местни органи на властта и евентуални предсрочни парламентарни избори, в случай че управляващата тристранна коалиция бъде разтърсена от непреодолими конфликти. На всеки един от тези вотове “Атака”, в случай че запази сегашния си моментум, може да предизвика твърде неприятни изненади и да преформулира не само политическото пространство, но и представителството на страната в европейските структури по непредсказуем и парадоксален начин.

Всичко това прави особено актуален разумния призив на лидера на движението “Гергьовден” Любен Дилов-Син, който вижда в предстоящия в неделя сблъсък между Първанов и Сидеров възможност проблема с “Атака” да не бъде “замитан” под килима, а да се постави за открит дебат в българското общество и в крайна сметка да бъде решен от него.

Дали, обаче, това може да се случи в оставащите три дни до вота, предстои да видим.