1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Изборите и младите

В центъра на вниманието на парламентарно представените политически сили, които се състезават за места в следващото Народно събрание през тазгодишната кампания са младите хора на България – това е наблюдението на нашия кореспондент от София Еми Барух. Чуйте нейния коментар.

default

Една от отличителните характеристики на предизборната кампания 2005 е старанието на основните политически сили да придърпат към себе си най-скептичната част от електората, най-критичната част от електората и най-перспективната част от електорат – МЛАДИТЕ.

Никога досега не са били полагани толкова усилия, за да се потърси адекватна на тази възрастова група визия, език и послания. Това прекомерно старание дори доведе до «цензуриране» на един от телевизионните клипове, които – според класическите определения за «бон тон» , прехвърли границата.

В основата на кампанията е посланието «не оставяй другите да говорят вместо тебе!».

Това разбира се има своите обяснения:

В последното десетилетие обичайните отсъстващи пред урните бяха именно младите хора –

в първите години след 89-та, поради тежкото наследство от комунистическия режим, което бе превърнало политическите имитации във фарс;

след това – поради масовото оттегляне на младежите от всичко, което ги свързваше със страната;

най-сетне и поради омерзението им от лицемерието на Старите политически Муцуни, превърнали се в платена класа за икономически поръчки.

През всичките тези години те-младите, оставяха други да говорят вместо тях – не делегираха правата си, а се отказваха от права. С избора да не избират, те фактически избираха: смаляваха България до границите на дисциплинираната електорална активност. Оттам нататък аритметиката на вота прегрупираше по чисто математическа логика гласовете. Изборът на политическия елит стана функция на инерцията, схемите, договарянията, и манипулативните сръчности на неколцина медиатори.

Ако в Средното поколение можеха да се допускат различни флуктоации и преливания на влияния, то представителите на третата възраст отдавна бяха заели местата си в така наречения твърд електорат и от там изненади нито можеха, нито могат да се очакват.

В резултат на всичко това единственият резерв се оказват младите – не само защото те не са обременени от клишетата на миналото, но и защото – ако бъдат спечелени, по обиколен път могат да «придърпат» към политическата сила, за която биха гласували и своите родители, например и така да увеличат електоралната подкрепа на партията.

Всички участници в политическата надпревара показват на афишите, с които се явяват, лица на момчета и момичета, които ни се усмихват и ни казват за кого да гласуваме. Общото между тях е че са непознати, модерни, усмихнати и… неубедителни. Защото стоят като манекени или статисти в чужда пиеса и повтарят реплики от чужд сценарии.

Впрочем в предизборните платформи на големите политически сили – пасажите, които засягат младото поколение на България не се различават особено. И не биха могли – онова, което обединява това поколение, е неговата амбиция да се реализира в една Европа без граници, където родната им България стои модерна и единна, а партийната реторика, която слушаме от сутрин до вечер, от ляво и от дясно е реториката на границите – реторика, която разделя, а не обединява.

Въпросът е всъщност генерационен - когато напълно се сменят поколенията ще започнем да мислим за България като за обща съдба, а не като за парче, от което можем или да откраднем или да избягаме.