1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Изборите за парламент в Армения

Под внимателния поглед на Русия и на САЩ, арменците на 12 май избират своя нов парламент. Какви са съотношенията на силите в страната? – анализ на Щефан Фос.

default

Външнополитическите експерти на Москва и Вашингтон ще проследят с висок интерес парламентарните избори в малката Кавказка държава Армения. Опозицията там си е поставила за цел да продължи поредицата от “шарени” революции след Грузия и Украйна. Отиващият си президент Роберт Кочарян пък иска да осуети подобно развитие на всяка цена, включително и с помощ от Русия. За САЩ Армения придобива ново стратегическо значение като северен съсед на Иран – страна, която проявява неотстъпчивост по повод атомната си програма.

Пред хиляди свои привърженици, опозиционният арменски политик Артур Багдасарян представи сценария за идните седмици. “Ако установим, че има измами с подадените гласове, ще протестираме и ще извървим този път докрай.” – заяви прозападно настроеният политик по време на митинг в столицата Ереван. Багдасарян също се числеше към правителствените среди, докато през миналата година не настъпи разрив в отношенията му с президента Кочарян. Изборите предлагат , разбира се, значителна интрига, макар, според някои наблюдатели подкрепата на населението за изпокараните помежду им опозиционни партии в Армения да е относително слаба. Иначе полотическият живот в малката република, поне на хартия , е твърде активен. За наличните 131 места в парламента кандидатстват общо 23 партии. Според допитванията, водят републиканците, които са близки до сегашното управление на страната, както и партията “Процъфтяваща Армения”, която също е в близки позиции с президента Кочарян. На изборите за парламент на 12 май се очаква два милиона и триста хиляди избиратели да дадат своя глас за бъдещото управление на страната. Опозиционните партии се опасяват, че отново може да се стигне до сериозни изборни нарушения, както стана на предишните парламентарни избори през 2003 година. Президентът Кочарян вече заплаши с насилие, ако опозицията се опита да мобилизира недоволните си привърженици и да направи опит да “подкопае” политическата стабилност в страната. Кочарян даже обвини в държавна измяна предишния си сподвижник Багдасарян, след срещата му с британски дипломат и проведения там разговор, който бил записан от тайните служби.

Държавната власт в Армения може твърде лесно да сплаши населението на страната. Най-старата християнска държава се намира в опасно обкръжение - между Турция и Азербайджан, които от години насам държат границите си към Армения затворени. И до днес бъдещето на региона Нагорни Карабах не е решено. В края на 90-те години арменските военни успяха след кървави сражения да отвоюват от съседен Азербайджан граничния регион, населен предимно с арменци. Прокудени бяха десетки хиляди хора от родните им места. Само политическата памет за убитите и прокудените успява до някъде да заглади окопните борби сред арменските партии. С обединени усилия страната от години се опитва – срещу засиления турски натиск – да постигне едно: гоненията срещу арменците през 1915/ 16 година в Османската империя официално да бъдат признати за геноцид.

В днешно време, близо един милион арменци живеят и работят в икономически процъфтяващата Русия. Това е и една от причините, поради които Армения вероятно е последната бивша съветска република, която е безрезервно вярна на Москва.

Подобно съдържание