1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Изборите в Ирак - първа крачка към демокрацията

Независимо от това, дали процентът на гласувалите в Ирак не беше обявен малко по-висок, отколкото е бил в действителност, първите свободни паламентарни избори в страната без съмнение представляват огромен успех.

опашки от избиратели в Ирак

опашки от избиратели в Ирак

Избори в Ирак е имало често, но особено по времете на Садам Хюсеин резултатите се доближаваха опасно до 100%-вата граница на възможното. Или пък - както през 1954 година - изборите биваха просто анулирани, защото резултатите не допаднаха на властващите. Затова едва ли щеше да е много изненадващо, ако този път иракчаните "с благодарност" бяха отклонили предложението да гласуват и си бяха останали безучастни. В крайна сметка , за разлика от други предишни избори, тези бяха свързани с огромен личен риск, да не говорим, че нямаше и продължава да няма никаква гаранция за това, че изборите в действителност ще променят нещо в Ирак. Сега вече на иракчаните може да се честити за това, че напук на всички опасности и предупреждения, те се стекоха пред избирателните бюра и участваха така масово, че и западните утвърдени демокрации биха могли да им завидят.

В това се състои и една от основните отлики между тези демокрации и Ирак, който и след изборите продължава да е твърде далеч от стандартите за демократична държава. Масовостта на изборите беше ясен сигнал за желанието на хората да участват в определянето на политическата съдба на държавата. Това се отнася в най-голяма степен за непривилегированите слоеве в Ирак - на първо място това са шиитите, след това кюрдите. За пръв път шиитското мнозинство видя шанс, посредством свободни избори да получи по- голямо участие във властта, каквото му се полага с оглед на числеността му. Шиитите се възползваха от този шанс активно. Също и кюрдите бяха наясно, какви възможности им се предлагат. Без участието на тези две народностни групи в Ирак в бъдеще няма да е възможно никакво развитие на страната. Някои ще кажат, да но изборите си остават твърде непредставителни, защото сунитите отказаха да участват. При всичкия ни респект пред аргументите им за неучастие, тяхното оттегляне не отнема значението на изборите като цяло, а и не бива да се забравя, че сунитите и без друго са едва 20% от населението на страната. Това, че повечето от тях не се включиха в изборите изразява донякъде и нежеланието им да се примирят с факта, че властта на сунитите в държавата окончателно е пречупена. Голяма част от тях със сигурност бяха и сплашени от екстремистите в собствените им редици, както и от "внесени от вън" терористи от сорта на йорданеца Абу Масаб аз Заркауи. Бъдеща задача на новото правителство ще бъде, да се погрижи за това, всички в държавата, вклйчително и негласувалите сунити да почувстват благоприятното въздействие от нормализирането на ситуацията в страната. Тази нормализация впрочем не може да бъде постигната за ден и два, а ще представлява продължителен и труден процес, изискващ множество жертви. Защото радикалните сили и фанатиците си остават същите.

Болшинството от иракските гласоподаватели обаче показаха на тези екстремисти, че не са желани. Избирателите дадоха ясно поръчение в полза на свободно избран парламент и правителство, които да бъде избрано от него. Отхвърлянето на екстремистите обаче не означава, че иракчаните приемат и американската окупация. Тя - очевидно ще продължи още доста време. Колкото повече иракчаните показват политическата си зрялост и съзнание за отговорност, толкова по-бързо ще дойде и края на окупацията. Изборите бяха първата важна крачка в тази посока.