1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Изборите във Франция

Две са основните идейни разделителни линии, които позволяват да се дефинират понятията «ляво» и «дясно» - едната е свързана с икономическите и социални проблеми, другата – с въпросите на обществото и неговата ценностна система. Тазгодишната кандидат-президентска кампания във Франция обаче е илюстрация на размиването на тези граници. Това е темата на следващия коментар от Еми Барух.

Съперниците във Франция

Съперниците във Франция

По време на своята първа визита в София във връзка с приемането на страната в ЕС, Доминик дьо Вилпен, досегашният министър председател на Франция, не скри своето интелектуално задоволство от включването на малка и бедна държава като България в голямото и богато европейско семейство. Това задоволство бе изречено не толкова от политика, отколкото от интелектуалеца дьо Вилпен, който пожела въпреки изключително краткия си престой в българската столица, в програмата му да бъде включено и посещение в националния археологически музей към БАН, и неформална среща с неколцина представители на просветения елит.

В своята последна пресконференция в качеството му на ръководител на френския кабинет, която се състоя преди броени дни, в присъствието на 12 министри и много журналисти министър председателят заяви, че оставя Франция в по-добро състояние отколкото в началото на своя мандат.

По-голямата част от публичните му изяви, които се отнасят до бъдещето на Европа, са по някакъв начин синхронни с интелектуалното предизвикателство, което представлява за новите управници на Стария континент този нов коктейл от различни култури, една от които е и нашата.

Във всеки случай това не може да се каже за най-сериозния кандидат за президент на Франция, доскорошния министър на вътрешните работи Никола Саркози. Неговата дясно-центристка програма включва създаването на Министерство на имиграцията и националната идентичност - идея, на която дипломатично се противопостави Дьо Вилпен по време на същата пресконференция казвайки, че това очевидно създава рискове от разделение и противопоставяне вътре в страната.

Въпреки че дьо Вилпен и Саркози са от една и съща политическа фамилия, техните възгледи по отношение на така чувствителната във Франция (а и в Европа) тема за имигрантите доста се различават. И това е само един от многото примери за размиване на понятията “дясно” и “ляво” в съвременната европейска политическа сцена. Тенденция, която все по-често се наблюдава в модерните западни общества.

В настоящата президентска надпревара във Франция политическите платформи, които идват и от така наречената левица (Сеголен Роаял) и от кандидата на десницата Никола Саркози са еднакво наситени с понятия като авторитет и национална идентичност, което – според някои наблюдатели, може да се окаже твърде опасно за страна като Франция, която се счита за пазителка на “свободата, равенството и братството” , както и на основополагащите за Европа ценности, свързани със защита правата на малцинствата.

Всичко това, разбира се, по индиректен начин засяга новите страни-членки. Гласът на утрешна Франция за много от днешния политически елит е нещо като камертон, с който европейските лидери трябва да се съобразяват. Най-малкото докато са играчи на политическата сцена, която самият дьо Вилпен напуска, за да поеме към не по-малко престижната кариера на Харвардски преподавател.