1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Изборите във Франция и евроконституцията

На 25 март в Берлин се състоя среща на върха на държавите-членки от ЕС. Отпразнувана беше 50-тата годишнина от създаването на общността. До изборите за Европейски парламент през 2009 година страните-членки искат да намерят изход от конституционната криза. За ситуацията във Франция преди тамошните президентски избори информира Ева Йон.

default

Няколко седмици преди първия тур на президентските избори на 22 април, кандидатите съвсем точно знаят, че Европа в момента е насочила погледа си към Франция. Само че в програмите на кандидат-президентите напразно ще търсите да се споменава европейската конституция. Ако изобщо става дума за нея, то обозначението е “договорът”. Всички кандидат-президенти обаче са единодушни, че европейските институции трябва да се нагодят към нуждите на разширената общност, която вече има 27 страни-членки. Европейската депутатка Натали Гризбек е част от предизборния щаб на кандидат-президента Франсоа Байру. Тя казва :

“Една силна и политическа Европа се нуждае от институции, които и прилягат. Затова искаме да продължим да работим над едно ново предложение, което да е по-добро и опростено, да се запомня по-лесно и да обръща най-вече внимание на институциите.”

Всички кандидат-президенти впрочем са единни в това, че европейската конституция трябва да се опрости. Ален Ламасур – говорител на партията на Саркози по европейските въпроси казва:

“Ние се нуждаем по принцип от един договор, който да ни дава политическата дефиниция за Европа. Това е основното, за което ставаше дума в началото на конституционния процес. Затова ние предлагаме да редактираме договора с ножицата а не с писалките. Като основа трябва да послужи проектоконституционния договор, него да превърнем в обикновен договор – т.е. нужен ни е нещо като променен вариант на договора от Ница”.

Представителите на социалистическата партия обаче искат преди всичко едно – да се постигне консенсус около съществуващия текст. Жил Савари е европейски депутат и близък сътрудник на кандидат-президентката Сеголен Роял. Той казва:

“Не бива да се отказваме от нищо, по което цари единодушие. 18 държави са ратифицирали договора, затова трябва да запазим от него колкото се може по-голяма част. Има консенсус по първата и втората част от конституционния договор – където се съдържа новата дефиниция на европейските институции, службата на европейския външен министър, преминаването от принципа за единодушното взимане на решения към решения с квалифицирано мнозинство и картата за основните права. Същото се отнася и до онези части от третия дял на конституционния текст, спрямо които Франция и Холандия също имаха малко възражения по време на дебатите – например общата политика по сигурността и отбраната, както и новите пълномощия на общността в областта на енергията и държавните служители.”

Това обаче е именно частта от конституцията, която създава най-големи проблеми. По парадоксален начин, през 2005 година бяха оспорвани именно онези членове от конституцията, които бяха възприети от действащите в момента договори.

Не на последно място твърде деликатен е и въпросът за ратифицирането на конституционния текст. Никола Саркози има намерение, в случай, че стане президент, да предложи своя “опростен конституционен договор” за пласуване в парламента. Според Байру и Роял обаче, конституцията не редно да бъде “спусната” на французите “отгоре”, без да бъдат питани за мнението им.