1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Избирателната система в Германия

На 18-ти септември в Германия ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Близо 62 милиона германски граждани са призовани да се възползват от правото си на глас при избора на нов Бундестаг. Става дума за общо 598 депутатски места и за това, коя партия или коалиция ще получи мандат за сформиране на правителство и за издигане на канцлер. С оглед важността на това решение вниманието се насочва върху избирате

default

�ната система в Германия, тоест върху правилата, според които германците избират народните си представители.

Германските избиратели, тоест всички навършили 18-годишна възраст, се възползват от т. нар. двойно право на глас. Първо германският избирател решава, кой от кандидатите за депутатско място в неговия изибрателен окръг, ще бъде представен в Берлин. 299 депутати, тоест половината от парламентаристите, се сдобиват по този директен начин с мандата си. При това е достатъчно обикновеното мнозинство. Разпределението на силите в Бундестага зависи от втория вот на избирателите, чрез който се избира втората половина от депутатите и същевременно се определя общата сила на представените в Бундестага партии.

Механизмът е следният: партиите издигат във всяка една федерална повинция партийните си листи, от които се определя броят на директните мандати в парламента. Ето как става това в конкретния случай. Ако например една партия води в 10 избирателна окръга на определена привинция, но има право на общо 15 мандата, места в парламента получават петима депутати от партийните листи в съответната провинция. И обратното: Ако определена партия не спечели нито един директен мандат, но има въпреки това право на общо 15 мандата, то тези 15 места се заемат изцяло от личности, издигнати в партийните листи на провинцията.

Това е основното правило на смесената избирателна система в Германия. Налице са и обаче случаи, при които определени партии печелят повече директни мандати, отколкото им се полагат при окончателното разпределение на силите в Бундестага. През 2002-ра година имаше пет такива мандата, а през 98-ма 13.

Това са т. нар. допълнителни мандати за уравняване на гласовете, които се предоставят на партиите, като се увеличава общият брой на парламентаристите. Тези допълнителни мандати могат обаче да бъдат загубени в продължение на законодателния период. Ако директно избран депутат от провинция, в която партията му е спечелила допълнителни мандати, напусне парламента, мястото му не се заема от кандидат в партийните листи на съответната провинция. През изминалия легислативен период по този начин отпаднаха два мандата.

Германското избирателно право предвижда освен това т. нар. пет-процентова клауза, което означава, че за да бъдат представени в Бундестага, партиите трябва да спечелят най-малко пет процента от гласовете на избирателите. По този начин се предотвратява разпокъсването на парламента в многобройни малки групировки. В това правило има обаче и изключение, което улеснява влизането в парламента на регионално представени партии. Ако една такава партия спечели три директни мандата, то е без значение дали общият брой на спечелените гласове надхвърля петпроцентовата бариера или не. Крайният изборен резултат се използва в такива случаи като показател при разпределението на местата в германския парламент.

Подобно съдържание