1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Иде краят на политиката за аграрни субсидии в ЕС

Какво представлява европейската система за субсидии в аграрната политика и кои са проблемите в тази област? Обзор на Петер Хайлбрунер.

default

До началото на 90-те години системата на гарантирани цени налагаше своя отпечатък на живота на селските естопани в Европа. ЕС плащаше твърди цени за литър мляко, без значение, каква е реалната стойност на този продукт на световния пазар. Президентът на сдружението на германските селскостопански производители Герд Зонлайтнер казва:

“Това бяха косвени помощи за селските стопани, с цел да се поддържа висока цената на продуктите в Европа, така че да се гарантира оцеляването на производителите.”

Тази практика на субсидии предизвика непрекъснато нарастване на произвеждните количества продукти и натрупването на планини от излишно масло и мляко. Още в средата на 80-те години ЕС се опита да противодейства на това развитие, въвеждайки млечни квоти, но въпреки това, производството на селскостопански продукти продължи да расте. В същото време драматично намаля броят на производителите. От средата на 90-те години ЕС си постави нови цели – да стабилизира доходите на производителите и да им даде допълнителни възможности да печелят. Така през 2000-та година беше създадено ново бюджетно перо – за развитието на селските региони. Тогавашният комисар по аграрните въпроси Франц Фишлер казва:

“Ръководел съм се преди всичко от намерението да подобря имиджа на аграрната политика в Европа и в същото време да гарантирам парите за селските стопани.”

Действителността обаче изглежда по друг начин. Проезводителите печелят все по-малко, а обществеността продължава да недоволства от милиардните субсидии за селското стопанство. Разпределено върху целия ЕС, всеки селски стопанин получава средно по 13 000 евро годишно от бюджета на общността. И досега повече от 40% от бюджета на ЕС в Брюксел е заделен за аграрното производство. Особено британският премиер Блеър атакува тази система. Няма никакъв смисъл в това – казва Блеър – в съвременна Европа да се заделята повече от 40% от общия бюджет само за аграрната политика. По този повод се стигна до сблъсък между Блеър и френския президент Ширак, който защитава субсидиите. От друга страна, бюджетните средства за аграрната политика не нарастват, независимо, че общността междувременносе увеличи до 27страни-членки, които трябва да си поделят наличните средства. За отделните селски стопани остават все по-малко пари.

ЕС е разпънат между две доста противоположни намерения : от една страна трябва да се произвеждат продукти, които успешно да се конкурират на световния пазар, в същото време обаче селските стопани са натоварени с нещо като културна мисия – да защитят и опазят естествената жизнена среда в селските региони. От началото на 2007 година ЕС стимулира строежа на жилища за летовници в рамките на селските стопанства, както и замразяването на части от обработваемите земи. Критиците на системата твърдят, че все още твърди много пари отиват пряко у селските стопани. Те настояват, вместо това, ЕС да инвестира повече средства в првинциалните региони и в насочването на занаятите и индустрията натам. Подобни проекти вече се изпробват в германската провинция Баден-Вюртемберг. С това още повече наближава краят на класическата политика за аграрни субсидии.