1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Идеята на Махмуд Аббас за референдум

След провала на разговорите между радикалната организация Хамас и движението Фатах, палестинският президент Махмуд Аббас иска да проведе референдум за бъдещето на палестинците. Предлагаме ви коментар от Петер Филип.

Петер Филип

Петер Филип


Фактът, че в палестинските автономни области на власт дойде ислямисткото движение Хамас, е проблематичен не само за Израел и за голяма част от западния свят. Досегашната първа сила в палестинските области – Организацията за освобождение на Палестина и нейното най-могъщо крило Фатах – също са твърде недоволни от новата политическа ситуация. Естествено, най-вече защото изгубиха досегашната си пълна власт. Но има и още една причина: представителите на ООП осъзнават, че под ръководството на Хамас бъдещето на палестинците става още по-неясно, защото Хамас продължава да държи на възгледите си за унищожаването или разграждането на държавата Израел и да блокира пътя към каквито и да било вече договорени мирни решения.

Ето защо лидерът на ООП и палестински президент Махмуд Абас исдка да проведе референдум, в който палестинците да решат дали това им харесва или не. В центъра на заплануваното допитване е документ, изготвен от петима лидери на ООП и на Хамас. Петимата – които в момента се намират в израелски затвори – настояват за уреждане на проблема на принципа на двете държави. Тоест, създаването на самостоятелна палестинска държава редом с Израел, като границата им да бъде границата до 1967 година, разделяща според примирието двете области

Документът на политическите затворници в общи линии се основава на принципите на споразумението от Осло, в което Израел и ООП (тогава още под ръководството на Ясер Арафат) приеха принципа на двете държави. В момента и Израел, и Махмуд Аббас, и голяма част от международната общност настояват за спазването на тези споразумение. Аббас дори постави на Хамас десетдневен ултиматум: или да промени позицията си или да отиде на нови избори.

Хамас възнамерява да призове към бойкот на референдума. Интересно е дали този призив ще даде резултат. Още по-интересно е обаче какво може да се постигне с резултатите от гласуването. Каквото и да решат палестинците, то няма да е задължително за Хамас – ще бъде просто определен сигнал. Най-добре би било палестинските автономни области да притежават своя конституция, в която да са залегнали споразуменията от Осло. Ако това беше така, Хамас изобщо нямаше да може да се яви на избори със сегшаната си програма, в която се отрича правото на съществуване на Израел. Хамас обаче вече е на власт и сега е много трудно да се смени курсът на организацията. Да не говорим, че резултатите от евентуалния референдум – точно както стана и на пралраментарните избори – може да не се окажат по вкуса на президента Махмуд Аббас. И какво всъщност ще стане, ако мнозинството палестинци се произнесят срещу мира и съвместното съществуване с Израел?

Дори обаче палестинците да гласуват в полза на мира, това няма да реши проблемите. Защото според плана на политическите затворници палестинските бажанци трябва да получат правото да се върнат по родните си места, с други думи – включително и в Израел. До момента обаче всички израелски правителства и партии отхвърлят такива искания. Сегашното израелско правителство на Ехуд Олмерт също няма да преговаря по въпроса.